Час преди началото на концерта на японската пианистка Фуджико Хеминг със специалното участие на Васко Василев, пространството пред входа на зала „Катя Попова" буквално почерня от хора, дошли да станат спричастни на събитието, а залата едва побра почитателите на музикалното изкуство.
В първата част на концерта, пианистката от Япония Фуджико Хеминг изпълни "Прелюд" на Рахманинов, „Картини от една изложба" от Мусоргски и две творби от Ференц Лист - „Соспиро" и Кампанела".
„С голямо удоволствие се включих в концерта на моята приятелка Фуджико Хеминг, която е на 84 години. Тя има само 10 % слух само в едното си ухо и е просто един абсолютен феномен", каза Васко Василев, в началото на участието си в концерта, който той обяви като класически и започна с „Пролетна соната" от Бетовен.
В програмата последваха „Хабанера „ от Равел, Унгарски танци No. 1 и 5 от Брамс, „Аве Мария" от Шуберт. Прозвуча и нежен реквием, написан специално за бездомните животни в Япония. Тук Васко Василев обясни, че Фуджико Хеминг влага парите си от концерти в подкрепа на бездомните животни.
Многобройната публика възнагради световно известните изпълнители с бурни аплаузи и ставане на крака.
В специално интервю за Дарик, световно известният цигулар разказа за срещата си с японската пианистка, за себе си и семейството си.
Здравей Васко! Какво ви свърза, как се събрахте с Фуджико Хеминг?
- Това, което ни свърза с нея е, че преди 7-8 години, когато бях концертмайстор на Super World Orkestra, в който свирят само концертмайстори от големи оркестри като Берлинската филхармония, Виенската филхармония, филхармонията на Ню Йорк, тя беше солистка и много се харесахме.
Последва концерт в Лондон, турне в Япония в Испания и сега реших малко да я доведа в България. Тя е идвала и друг път в България с немски диригент с "Императорския концерт" от Бетовен. Това всъюност е нейно рецитално турне и аз съм поканен за специално участие.
Разкажи за твоето семейство.
- Моето семейство е много добре - най - голямата ми сестра е в Америка и свири на виола, барок цигулка и нормална цигулка и прави докторат в момента в Далас. Най - малката ми сестричка, която свири ударни инструменти я приеха в Мюнхенската консерватория със специалност маримба. Средната ми сестричка учи езици също в Германия - тя не е музикант.
Баща ми и майка ми са много добре. Те живеят в немския град Hof, където има много колеги от Плевен така че и там има Плевен.
Чувал съм, че ти не си бил от тези деца, които са били по цял ден "учи, свири". Какво беше твоето детство?
- Абсолютно не! Аз разбира се от ранна възраст съм свирил по 7 по 8 часа, но характерът си е характер, аз винаги съм имал приятели и винаги съм бил палав и съм лудувал, какъвто съм си и сега. Никога не съм бил стереотипния класически музикант, който стои в къщи и свири по 8 часа и мама му готви попарката.
Имаш ли хоби? Когато си извън музиката, ако изобщо ти се случва?
- Когато съм извън музиката е много лесно - отиваме с един приятел на риба с един японец, който ме е водил на най - интересни места, на острови в Япония в Испания в Царево в България. Така че моето хоби е риболовът.
Има ли нещо, за което да ти се е искало да те попитат при многобройните ти интервюта?
- Да ти кажа честно, не! Защото аз не съм човек, който иска непременно да го питат или да разказва прекалено много за себе си.
Коя е последната ти изява преди турнето в България?
- Последната ми изява беше в Тайван - Тайпе. Там бяхме заедно с един рапър - много известен в Тайван, Хонк Конг и в Китай. С него имаме съвместен проект и представихме една негова песен.
Какво предстои?
Моето бъдеще е - след Плевен отиваме в Габрово на концерт, след което летя веднага на другата сутрин и имам репетиция на "Евгений Онегин" с Кралската опера в Лондон, където ще се задържа един месец. След това се връщам в Япония на турне с групата Blue Swing.
Доколкото знам, ти преподаваш цигулка.
Да, аз преподавам в Испания и Англия, но по принцип давам само майсторски класове, защото за мен преподаването е много отговорно нещо и ако не си виждаш студентите всяка седмица, това не е добре, така че давам два-три пъти на година майсторски класове, където преподавам на по - големи ученици - между 18 и 25 години.
Кажи за цигулката ти!
Цигулката се казва „Йеронимос Амати" и е направена от същото дърво и същия лак като цигулките Страдивариус. Просто е с няколко милиона по евтина, защото името Страдивариус е много известно. Фамилията Амати са били учители на Страдивариус...
