Във връзка с датата 23 септември, на която през 1947 г. е убит българският политик Никола Петков, който е бил и един от лидерите на БЗНС, в Плевен беше открита изложба, показваща различни факти живота му, преди да бъде убит от комунистическия режим, установен в България след преврата от 1944.
dariknews.archive
Изложбата съдържа документи, които са малко известни или изобщо не са били познати до сега. Материалите са предоставени от Държавен архив, Комисията по досиетата и на вътрешния министър на Република България.
Изложбата се показва в 20 града в страната. Ще бъде показана и в Народното събрание, както и в Европейския парламент, където ще бъде излъчен и филм за Никола Петков. Домакин на събитието в Плевен беше председателят на местната организация на БЗНС, Милчо Илиев.
dariknews.archive
„Ние почитаме не само 70 г. от гибелта на земеделския лидер Никола Петков. Той е лидер на обединената демократична опозиция. Тази опозиция, която и до днес не е възстановена по начина, който българският народ очаква“. Това каза лидерът на БЗНС Николай Ненчев при откриването на изложбата във фоайето на зала „Катя Попова“ в Плевен.
Той сподели някои щрихи, свързани с рода на Никола Петков и припомни, че бащата – Димитър Петков е опълченец от боевете при Шипка.
"Никола Петков е не само символ на анти комунистическата опозиция, той е символ на българщината въобще. Той е носител на възрожденския дух на България. Да не забравяме, че баща му Димитър е опълченец от боевете при Шипка, загубил едната си ръка. Трябва да отбележим, че баща му е и един от първите кметове на София и ако днес имаме тази модерна визия на столицата – това го дължим и на него. Бащата Димитър Петков е бил министър-председател на България и убит в качеството си на премиер".
Николай Ненчев припомни, че братът на Никола Петков – Петко Д.Петков е завършил Сорбоната с отличие и е човек който проявява чудеса от храброст за Родината. Развява кървавите ризи в българския парламент. Убит е по жесток начин на ъгъла на „Раковска“ и „Московска“ в столицата.
"И не на последно място - да не забравяме самия Никола Петков, който следва примера на баща си и брат си, в името на независимостта на България. Тъжна е настъпващата дата – 70 години от убийството му. Не би следвало да има спекулации около съдбата на този човек, който е обречен на България. Днес българите имат нужда от примера на Никола Петков, за да повярват и възродят собствената си сила. Трябва да отдадем дължимото на този човек и рода му", каза Николай Ненчев, по чиято идея е връчен посмъртно орден Стара планина Втора степен на Никола Петков. Поради липса на наследници, орденът се намира в касата на БЗНС.
dariknews.archive
Николай Ненчев каза, че в близко време предстои представяне на изложбата в Народното събрание, както и в Европейския парламент. Той изрази надежда, една от залите в Европейския парламент да носи името на Никола Петков.
"Ние от БЗНС нямаме претенцията да си присвоим Никола Петков, защото той принадлежи на всички, но бихме били горди една зала или фоайе в Европейския парламент да носи неговото име", каза Ненчев.
dariknews.archive
„Няма документи, които да доказват, че Никола Петков е извършвал противодържавна дейност, освен ако не се счита за противодържавна дейност това, да искаш нормална държава със свобода на словото и печата, правото на опозиционна дейност, правото за свободно изразяване и сдружаване, и да отстояваш тези базисни права, за които се говори още от Френската революция. Процесът срещу Никола Петков е абсолютно монтиран политически процес и са малцина хората, които знаейки какво ги очаква, отказват да се спасят физически, имайки тази възможност, избирайки варианта „изгори, за да светиш“.
Това каза кметът на Плевен Георг Спартански, който заедно със своите заместници арх. Невяна Иванчева, Стефан Милев и Тодор Еленков, уважи откриването на изложбата, посветена на личността на Никола Петков.
dariknews.archive
Спартански отбеляза, че до 90-те години на миналия век, името на Никола Петков не се споменаваше в българската история и по-младото поколение не знаеше нищо за него.
“Голяма част от българите чуха името на Никола Петков едва след 1990-та година при възстановяване на старите демократични партии като БЗНС „Никола Петков“, БСДП и Демократическата партия, които представляват старата българска опозиция след 1944-та година.
Ирония на съдбата е, че Никола Петков е вкарван в затвора за антифашистка или „анти царска“ дейност в Гонда вода преди 9-ти септември 1944-та г. Той е един от членовете на българската делегация, заедно с Добри Терпешев и Петко Стайнов, които отиват в Москва , за да подпишат временното примирие със Съветския съюз, който е обявил война на България в навечерието на влизането на Червената армия у нас. Той е и един от свидетелите пред Народния съд във връзка с процеса срещу така наречените народни врагове. И само след две години, Никола Петков е убит като куче затова, че не е бил изгоден за тогавашния лидер на Комунистическата партия и на държавата, Георги Димитров“.
Георг Спартански обърна внимание на телеграма от Уинстън Чърчил, която е част от изложбата. С тази телеграма, Чърчил лично се застъпва пред Георги Димитров за спасяването на живота на Никола Петков.
dariknews.archive
„Явно, това всъщност е ускорило смъртта му, защото „другарите“ са решили, че „няма човек – няма проблем“, каза Спартански.
„Всички палачи в световната история пропускат факта, че ние освен физически, съществуваме и в паметта на тези, които са живяли с нас и които идват след нас“, каза Георг Спартански и припомни максимата, че човек е жив, докато има хора, които помнят делото му.
dariknews.archive
„Нека Никола Петков остане един пример, как можеш да се посветиш на една идея, да й служиш достойно, да носиш отговорността за нея и ако трябва да пожертваш живота си в защита на една кауза. Дай, Боже повече политици и държавници да имат достойнството и в новото време да останат верни на една идея и да я защитават в новите условия, да не превиват гръбнак пред никого, да не бъдат мекотели, а да имат достойнство и лице да застанат пред собствения си народ така, както го е правил от трибуната на Народното събрание Никола Петков.
Той и тези като него са ни оставили пътя, а от нас е изборът, по кой път да хванем. Надявам се, че това е пътят на свободните хора и на свободната мисъл“, завърши Георг Спартански.
