При гостуването си в Плевен, директорът на Националния археологически институт при БАН, доц. д-р Людмил Вагалински съобщи, че вече има одобрен европейски проект за Долнодунавския лимес* с координатор, Университета във Виена. „За този проект ще съберем специалисти от Националния институт за недвижимо културно наследство и от Катедра за реставрация и консервация при Университета по ахитектура в София. Финансирането е одобрено и реализацията му започва от тази есен", уточни той.
На среща с журналисти, на която домакин беше областният управител Иван Новкиришки, доц. Вагалински обясни, че проектът е за две години, а целта му е да се подготви документацията за обектите по поречието на река Дунав, по отношение на граници, режими на опазване, собственост, визия и проекти за мениджмънт за години напред. "Тази документация ще бъде представена пред ЮНЕСКО, за да декларираме ако не целия дунавски лимес, то поне части от нашия Долен Дунав, които са готови да бъдат обявени за част от Световното културно-историческо наследство. Това ще доведе до съответното финансиране, добра работа за общините и поминък за хората", каза още Людмил Вагалински.
Близо 70 делегати на XXII-я Лимес конгрес, посетиха на 4 и 5 септември античния град Улпия Ескус, крепостта „Сторгозия" и Панорама „Плевенска епопея", непосредствено преди откриването на конгреса на 6-ти септември в Русе.
„Тук сме като част от Лимес конгреса, който се прави от 1948 - ма през три години", каза доц. д-р Людмил Вагалински. „Винаги съм казвал, че Лимес конгресите са нещо като Олимпийски игри, особено за римската археология. И тъй като Римската империя е била разположена на три континента, много страни искат да бъдат домакини на конгреса, за да могат да се рекламират с цел туризъм и инвестиции".
"Още през 2007 година се организирахме и подехме кампания заедно със съответните общини и на предходния Лимес конгрес в Ню Касъл през 2009 бяме одобрени за домакини през 2012 година". Доц. Вагалински подчерта, че вече заедно с кмета на Плевен, проф. Стойков и областният управител Иван Новкиришки имат план за превръщането на Ескус в много силен притегателен туристически център, защото това ще е добре за цялата община.
„В България има само три римски колонии от такъв ранг - едната е Ескус, а другите две са във видинско и край Бургас. Улпия Ескус е изключително добре запазен и може да се превърне в сериозен икономически мотор", каза още доц. Вагалински.
„Ескус е обект, който се проучва от много години и има разкрита голяма част от центъра, но сградата, която е подходяща за възстановяване е „Храмът на Фортуна", коментира ст. н.с. д-р Гергана Кабакчиева от Националния исторически институт при БАН, по повод въпрос на журналисти. Тя уточни, че до този момент, най - подготвената сграда, която е подходяща за такъв проект е "Храмът на Фортуна". Тя каза още, че Ескус е съкровище на цяла плевенска област и на България и „това ни задължава да го опазваме и да го развиваме".
Кабакчиева е категорична, че Ескус е сред обектите в страната, който след изпълняването на няколко проекта би могъл бързо да се развие като един интегриран туристически продукт. Тя изрази загриженост, че Ескус е утвърден с постановление на Министерски съвет за археологически резерват още през ноември 2000 година, но и до сега няма изготвена стратегия за неговото развитие. Според нея липсва синхрон между институциите, които се занимават с подобни резервати.
При Ескус се намират разкопки от ранно-римския период на завладяване на тракийските земи и установяването на Пети македонски легион на Долен Дунав, което става в късно Августово време, когато вече са били настанени римските легиони по поречието на Горен Дунав и Рейн.
Себастиан Сомар - главен археолог на провинция Бавария обеща, че ще изпрати покана за участие на страната ни в следващия конгрес след три години в Германия.
"В Бавария имаме Лимес-комисия, чиято цел е да обедини археолози, администратори, инженери от провинциите в Германия. Това е сложен процес, тъй като всяка провинция има различни закони и традиции. Ние в Байерн нямаме определена организация, но имаме един човек от страна на управата на провинцията, който е на разположение като лимес - координатор. Неговата задача е да уеднаквява и обединява нещата", обясни Себастиан Сомар.
Гост на срещата в Плевен беше и проф. Дейвид Брийз - председател на Световния Лимес конгрес, който сподели своите положителни впечатления от начина, по който са представени обектите в плевенския регион, свързани с границите на Римската империя.
Световният Лимес конгрес беше открит на шести септември в град Русе. В него участват около 300 делегати от над 20 страни.
*Лимес - граница на Римската империя/б.р./
