По разбираеми причини традиционното честване на Седмица на гората няма да се състои по начина, по който всички бихме желали, посещавайки мероприятия в природен парк „Рилски манастир“. „Това обаче не ни пречи да ви предложим една интересна виртуална разходка из територията на парка
Природен парк „Рилски манастир” е разположен в сърцето на Рила планина и е защитена територия, която по съвършен начин съчетава суровите алпийски пейзажи с пасторалните цветове на горските местообитания. Планинските хребети са прорязани от живописните долини на реките Рилска и Илийна, около които се издигат вековни гори и се разстилат широки поляни, обитавани от изключително биологично разнообразие на животински и растителни видове.
В Седмицата на гората бихме желали да ви представим три изключително интересни дървесни вида, а именно Рилски дъб, Цар Борисова ела и Тис“, козвот от националния парк.
Рилски дъб/Quercus protoroburoides/ е реликтен вид за територията на Природен парк „Рилски манастир”. Той се различава от останалите видове дъб по това, че расте на горната граница на гората и достига до 1 750 м.н.в.
Рилския дъб е описан за пръв път през 1969 г.от инж. Бузов , който е тогавашния директор на горско стопанство „Рилски манастир”. На територията на парка са открити три находища с различна възраст на дърветата, като някои от тях достигат до възраст над 200 години.
Цар Борисова ела /Abies borisii-regis/ е Балкански ендемит, разпространен в България и Гърция, както и реликтен вид. Видът представлява хибрид между гръцката и европейската ела. Среща се на територията на Природен парк „Рилски манастир” по долината на река Рилска в посока Тиха Рила, с ареал от 1500 до 1700 м н.в. Расте единично или на малки групи дървета в смърчови и мурови насаждения.
Цар Борисовата ела е наричана още островърха ела. Латинското име е дадено от нейния откривател, немския ботаник Йоханес Матфелд, в чест на цар Борис III, през чието владичество (1925 г.) българската ела е била описана като нов вид.
Обикновен тис /Taxus baccata/ е защитен вид, вписан в Червената книга на България, като застрашен.
Тисът е иглолистно бавно растящо дърво достигащо от 10 до 20 метра височина. Дървесината на тиса е здрава, годишните му кръгове са тесни, няма смолисти канали и не е гниеща.
На територията на Природен парк „Рилски манастир” се среща, като единични бройки в района на Кирилова поляна, с надморска височина на 1500 м н.в. Трябва да се знае, че цялото растение е силно отровно, изключение правят само малките червени плодчета, които са любима храна на някои видове птици и се наричат арилуси. С цел опазването му от нежелани въздействия от страна на туристите тисът на територията на парка е обозначен и ограден.
