Туризмът дава само 0,3% на областната икономика. Обсъдиха Областната стратегия за развитие
Туризмът дава само 0,3% на областната икономика. Обсъдиха Областната стратегия за развитие / Влади Владимиров, Дарик- Кюстендил

Областната стратегия за развитие на Област Кюстендил 2014-2020 година бе представена на Областен съвет за регионално развитие, председателстван от областния управител Владислав Стойков. В него взеха участие кметове и зам.-кметове на общини, председатели на ОС, представители на НПО и Гражданското общество, Института по земеделие, синдикатите, БТПП и др.

Туризмът дава само 0,3% на областната икономика. Обсъдиха Областната стратегия за развитие
netinfo

Областната стратегия трябва да е готова до края на месец юни, като в този период могат да се правят предложения за промени и допълнения.

"Всички заедно трябва да мислим в една посока, да знаем реализируемите проекти, за да изведем Кюстендилска област на по-предни позиции в национален мащаб", заяви Владислав Стойков. Той изрази учудването си от дела на туризма в областната икономика, САМО 0,3%.

"Това не е нормално. В първия момент помислих, че е грешка. Три общини нямат регистриран никакъв туризъм - Бобов дол, Невестино и Трекляно, а имат потенциал", коментира Стойков.

Туризмът дава само 0,3% на областната икономика. Обсъдиха Областната стратегия за развитие
netinfo

Сред силните страни на областта са посочени: Добър потенциал за комуникационна достъпност- преминаване на европейските коридори №4 и №8; Разнообразни природни условия - висок дял на горския фонд, богати водни ресурси, уникален природен комплекс за развитие на овощарството; Сравнително чиста околна среда, без големи промишлени замърсявания; Завидно биоразнообразие; Сравнително добре развита инженерна инфраструктура; Богато културно-историческо наследство и традиции; Сравнително добре развита мрежа на здравеопазване и социални услуги; Наличие на Институт по земеделие.

Като слаби страни на Кюстендилска област са посочени: Неблагоприятни демографски тенденции, катастрофални в перифериите; Ниско доходи и висок дял на хората под прага на бедността; Ниска икономическа активност и растяща безработица; Наличие на голям брой изоставащи общини; Липса на генератори на високи технологии, освен Института по земеделие; Липса на концепция на развитие на ефективно земеделие; Лоши технически характеристики на транспортната инфраструктура; Амортизирана водностопанска инфраструктура и висока степен на загуби на вода; Недоразвити системи за управление на отпадъците и др.