Светла Антова спечели на първа инстанция, Районен съд я връща като директор на Второ ОУ в Кюстендил
Светла Антова спечели на първа инстанция, Районен съд я връща като директор на Второ ОУ в Кюстендил / Дарик- Кюстендил,архив

Районен съд- Кюстендил възстанови на работа като директор на Второ ОУ "Даскал Димитри" Светла Антова. Съдът признава за незаконосъобразна заповедта на началника на РИО- Кюстендил, с която на Антова бе наложено дисциплинарно наказание- уволнение.
Второ основно училище е осъдено да плати на Светла Антова обезщетение по Кодекса на труда в размер на 6 182, 38 лв., представляващо брутното трудово възнаграждение за периода от 16.06.2015 г. до 18.06.2015 г. и от 01.07.2015 г. до 16.12.2015 г., ведно със законна лихва считано от 14.08.2015г. до окончателното изплащане. Училището дължи на Антова и 355, 56 лв. разноски по делото.
След влизане в сила на настоящото решение, до ищцата да се изпрати съобщение по чл. 345 от КТ , че в 2-седмичен срок от датата на получаване на същото може да се яви при работодателя, за да заеме длъжността, на която е възстановена. Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Кюстендилски окръжен съд, в двуседмичен срок от дата на постановяването му - 11.01.2016 г.
Светла Антова заемаше, по силата на безсрочно трудово правоотношение, длъжността „директор" на Основно училище „Даскал Димитри" гр. Кюстендил за времето от 25.01.2013 г. до 16.06.2015 г. Със заповед от 16.06.2015 г., началника на РИО- Кюстендил Радостина Новакова налага на Антова дисциплинарно наказание "уволнение".
В мотивите на съдия Светослав Петров пише: "......трудовият спор не следва да бъде разглеждан по същество, тъй като не се установява по делото процесното дисциплинарно наказание да е наложено в преклузивния 2-месечен срок от откриване на нарушението, предвиден в чл. 194, ал. 1 КТ. Дисциплинарно наказание не може да се наложи, ако е изтекъл двумесечния срок от откриването на нарушението, макар да не е изтекъл едногодишния срок от извършване на нарушението. Под "откриване на нарушението" следва да се разбира узнаването от субекта на дисциплинарна власт (работодателят или лицето, упълномощено по надлежен ред) на установено в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина, т. е. когато е установен субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. От доказателствата по делото се установява срока да е спирал да тече за периода от 04.05.2015г. до 08.05.2015г. на посочените в чл. 194, ал. 3 КТ основания. Други доказателства за спиране на срока не са представени по делото от страните и не са навеждани твърдения във тази връзка. Видно от справка за ползването на отпуск за временна нетрудоспособност на С.А.А. за периода 01.01.2013г. до 16.06.2015г. ищцата е бил в отпуск за временна неработоспособност 5 дни /от 04.05.2015г. до 08.05.2015г./, следва да се счита, че срокът е удължен с 5 дни, през които е спрял да тече 2-месечния преклузивен срок и същият при прилагане на чл. 194, ал. 3 КТ е изтекъл на 09.06.2015 г.
В обобщение на горното, следва и извода, че тъй като процесното наказание "уволнение" е наложено на 16.06.2015 г., след изтичане на предвидения преклузивен срок, и към тази дата правото да се наложи на С.А., дисциплинарно наказание е било погасено, поради което и наложеното такова със Заповед № РД-06-0-260/14.07.2010г. е незаконно и следва да бъде отменено, без да се разглежда спорът по същество и да се изследва страда ли тази заповед от пороци по смисъла на чл.195 КТ, извършени ли са действително нарушенията от ищцата, а предявеният иск по чл. 357, ал. 1 КТ за неговата отмяна е основателен и като такъв следва да бъде уважен."

Кюстендил