Национална кампания по борба с върховият корояд и съхненето на горите започна от Кюстендил. Експерти от Югозападното предприятие, РДГ- Кюстендил, ДЛС- Осогово и общинската структура по горите към община Кюстендил запознаха на терен журналисти с възникналият проблем.
В момента горите обслужвани от Регионална дирекция по горите- Кюстендил са на второ място в страната по заразени площи с върхов корояд. Само РДГ- Берковица отчита по- голяма площ обхваната от корояда. Той е поразил 3 400 дка. от горската територията на Кюстендилския регион.
„Ние открихме първи това съхнене на гората още в началото на 2013 г. Обществеността трябва да разбере, че този проблем е от естествен характер и не е страшен, но трябва да бъде разрешен. Трябва нова стратегия за стопанисването на тези гори. Освен да локализираме съхненето, трябва след това там, където няма естествено възобновяване да внесем видове, които са устойчиви и така да се създаде една устойчива гора. Такива видове са дъб, акация, бук и др. в зависимост от района, където ще бъде залесен. Сред проблемите, които имаме е нормативната база, защото процедурата по разрешителният режим за изсичане на заболелите дървета е доста тромава, а това при едно бързо заболяване като върховият корояд този режим не е добър", заяви директорът на РДГ- Кюстендил Здравчо Тодоров. Той обясни, че тази дървесина, която се добива отива за преработка, както и за местното население, на по- ниски цени.
„Беше забелязано съхненето по иглолистните култури на територията на горите обслужвани от ДЛС- Осогово. При проверката бе установено, че основно това съхнене е при белия бор. Тези насаждения са изкуствено създадени от човека . Основно съхнат тези на възраст 40- 50 години. Те са били засадени с цел дървопроизводство за целуозните заводи. Тези дървета са изпълнявали и почвообразователна роля.Съхненето е един естествен процес дължащ се на засушаванията", заяви старши експерта от отдел „Опазване на горските територии и лесозащита" към Югозападното държавно предприятие Вера Станишева.
„През последните години се отчита едно засушаване, което оказва влияние върху състоянието на дърветата. Нарушава се техният воден баланс, което отслабва тяхната жизненост . Това е фактор, който позволява на вредителите да нападнат дърветата. Върховият корояд е основният вредител и основен причинител на изсъхването на големи площи от борови култури. Короядът се вдълбава в кората и разкъсва проводящата тъкан на дървостоите и от там се нарушава хранителен и воден баланс на дърветата. Това довежда и до изсъхването на културите. Белият бор издържа на високи и ниски температури, но е взискателен към влажността и от там се получава и неговото отслабване", обясни главният експерт към отдел „Защита на горите" към РДГ- Кюстендил Нина Димитрова.
Короядът напада по- такъв начин, че най- удачният начин за справяне с разпространението на вредителят при големи заразени площи е санитарната сеч.
„Около 26 000 куб. м. е добитата дървесина от началото на година от около половината от изсъхнала гора. През миналите години такава дървесина на година е била е около 10 000 куб.м. За съжаление е изключително бавна процедурата по извършването на сечта. За да се получи разрешително са необходимо около 2-3 месеца, което прави дървесината почти негодна за употребата", заяви зам.- директорът на ДЛС- Осогово Тони Колев.
„Основно засегнатите гори от общинския фонд са в районите на селата Гюешево, Леска, Долно село, Радловци, горна Брестница. За съжаление напоследък се наблюдава такова изсъхване и в лесопарк „Хисарлъка". От общо засегнати 600 дка. от върхов корояд в общинските гори, 15 дка. са в лесопарк „Хисарлъка". Все още не е започнала санитарната сеч", каза главният експерт-лесничей към община Кюстендил Анелия Алексова.
