Няма превишение на нормите на тежки метали във водите на река Драговищица. Това каза днес министърът на околната среда и водите Нено Димов на брифинг, на който заедно с кмета на Община Кюстендил Петър Паунов представи информация за състоянието на трансграничната река Драговищица, приток на река Струма.
ОбС-Кюстендил не прие Декларация срещу добива на злато в площ Злогош, според мнозинството е излишна
„Последните данни от замерванията в българския участък от 15 декември показват, че няма превишения на нормите. Проследени са показателите олово, кадмий, никел, цинк, живак, цианид.
Правени са и две извънредни замервания – на нивата на арсен, цинк, мед, желязо и манган, които също са под нормите. На практика от 2016 г. всеки месец се правят замервания на над 59 показателя за замърсявания на водите в реката и до момента в българския участък няма превишения“, заяви министър Димов.
Той подчерта, че българската страна следи ситуацията и това което става с нашите сънародници в Западните покрайнини. По-рано днес министър Димов и кметът Паунов са информирали министър-председателя Бойко Борисов за ситуацията в района на река Драговищица.
Министър Нено Димов обясни, че става дума за проект за пилотна инсталация за извличане на мед и цинк от полиметални руди, за който българската страна е била уведомена от сръбската на 22 август 2016 г.
Още през октомври същата година България е поискала да бъде включена в процедурата по ОВОС в трансграничен контекст, но не е получила отговор от сръбската страна. Нено Димов добави, че Конвенцията за ОВОС в трансграничен контекст дава възможност при изграждане на пилотни инсталации, до 2 години да не се прави подобна процедура. „След като през октомври 2018 г. този срок изтече, изпратихме две писма.
Първото е до колегата в Министерството на околната среда на Сърбия с искане за информация за напредъка на проекта и документация за него – това е инициираща стъпка за участието ни в по-нататъшните процедури.
Второто писмо е официалната нота чрез МВнР с искане за информация за качеството на водите на сръбска територия и за разрешението за осъществяваните дейности“, каза още министър Димов. Той добави, че и двете писма са получени и се очаква отговор в началото на следващата година.
„Успоредно с тези мерки сме в непрекъснат контакт с европейския народен представител Ангел Джамбазски, който постави въпроса на европейско ниво и беше сезиран комисарят по околна среда Кармену Вела“, съобщи министърът. От своя страна Кармену Вела е поел ангажимент да постави въпроса пред сръбската страна от името на ЕС през март 2019 г., когато ще се проведе политически дебат ЕС – Сърбия.
Министър Димов заяви категорично, че са предприети всички възможни мерки и от гледна точка на българския участък няма основание за притеснения. Въпреки това МОСВ
продължава да следи ситуацията чрез Басейнова дирекция в комуникация с местната власт.
„До този момент нямаме основание за притеснение. Всички компетентни органи са запознати, всички представители на местната власт в региона работят, информиран е и консулът на България в Ниш Едвин Сугарев, работим съвместно с неправителствения сектор.
Отговорите от сръбска страна очакваме да доведат до спазване на всички екологични норми, включително необходимостта от пречиствателно съоръжение“, каза кметът Петър Паунов.
Река Драговищица е включена в Програмата за регулярен мониторинг в Западнобеломорския район и ежемесечно от Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) се пробонабират и анализират водите за съдържанието на кадмий, олово, никел, калций, магнезий и свободен цианид, а на три месеца – основни физико-химични показатели.
Процедурата по извършването на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за изпълнение на проекти с трансгранично въздействие, е регламентирана в Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (Конвенцията за ОВОС).
В изпълнение на чл. 3 от Конвенцията страната на произход има задължение да уведоми всяка страна, която според нея може да бъде засегната, за дадено инвестиционно предложение, от реализацията на което се очаква възникването на трансгранично въздействие.
Засегнатата страна може да заяви желание да участва или да не участва в трансграничната процедура по ОВОС. Тогава страната на произход следва да й предостави информацията и документацията, както е посочено в чл.3, ал.5 от Конвенцията за ОВОС.
Пилотните/експерименталните проекти, които се осъществяват с цел развитие и изпитване на нови методи или продукти се ползват с изключение по Конвенцията за ОВОС за не повече от две години.
След изтичане на двугодишния период, възложителят следва да уведоми компетентния орган по околна среда за намерението си да продължи да експлоатира съоръженията, за провеждане на процедура по ОВОС.
В случая за мината при с. Караманица няма данни дали е извършвана оценка за въздействието на околната среда и водите, нито за постъпвала нотификация по чл.3 от Конвенцията за ОВОС.
ОбС-Кюстендил не прие Декларация срещу добива на злато в площ Злогош, според мнозинството е излишна
„Последните данни от замерванията в българския участък от 15 декември показват, че няма превишения на нормите. Проследени са показателите олово, кадмий, никел, цинк, живак, цианид.
Правени са и две извънредни замервания – на нивата на арсен, цинк, мед, желязо и манган, които също са под нормите. На практика от 2016 г. всеки месец се правят замервания на над 59 показателя за замърсявания на водите в реката и до момента в българския участък няма превишения“, заяви министър Димов.
Той подчерта, че българската страна следи ситуацията и това което става с нашите сънародници в Западните покрайнини. По-рано днес министър Димов и кметът Паунов са информирали министър-председателя Бойко Борисов за ситуацията в района на река Драговищица.
Министър Нено Димов обясни, че става дума за проект за пилотна инсталация за извличане на мед и цинк от полиметални руди, за който българската страна е била уведомена от сръбската на 22 август 2016 г.
Още през октомври същата година България е поискала да бъде включена в процедурата по ОВОС в трансграничен контекст, но не е получила отговор от сръбската страна. Нено Димов добави, че Конвенцията за ОВОС в трансграничен контекст дава възможност при изграждане на пилотни инсталации, до 2 години да не се прави подобна процедура. „След като през октомври 2018 г. този срок изтече, изпратихме две писма.
Първото е до колегата в Министерството на околната среда на Сърбия с искане за информация за напредъка на проекта и документация за него – това е инициираща стъпка за участието ни в по-нататъшните процедури.
Второто писмо е официалната нота чрез МВнР с искане за информация за качеството на водите на сръбска територия и за разрешението за осъществяваните дейности“, каза още министър Димов. Той добави, че и двете писма са получени и се очаква отговор в началото на следващата година.
„Успоредно с тези мерки сме в непрекъснат контакт с европейския народен представител Ангел Джамбазски, който постави въпроса на европейско ниво и беше сезиран комисарят по околна среда Кармену Вела“, съобщи министърът. От своя страна Кармену Вела е поел ангажимент да постави въпроса пред сръбската страна от името на ЕС през март 2019 г., когато ще се проведе политически дебат ЕС – Сърбия.
Министър Димов заяви категорично, че са предприети всички възможни мерки и от гледна точка на българския участък няма основание за притеснения. Въпреки това МОСВ
продължава да следи ситуацията чрез Басейнова дирекция в комуникация с местната власт.
„До този момент нямаме основание за притеснение. Всички компетентни органи са запознати, всички представители на местната власт в региона работят, информиран е и консулът на България в Ниш Едвин Сугарев, работим съвместно с неправителствения сектор.
Отговорите от сръбска страна очакваме да доведат до спазване на всички екологични норми, включително необходимостта от пречиствателно съоръжение“, каза кметът Петър Паунов.
Река Драговищица е включена в Програмата за регулярен мониторинг в Западнобеломорския район и ежемесечно от Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) се пробонабират и анализират водите за съдържанието на кадмий, олово, никел, калций, магнезий и свободен цианид, а на три месеца – основни физико-химични показатели.
Процедурата по извършването на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за изпълнение на проекти с трансгранично въздействие, е регламентирана в Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (Конвенцията за ОВОС).
В изпълнение на чл. 3 от Конвенцията страната на произход има задължение да уведоми всяка страна, която според нея може да бъде засегната, за дадено инвестиционно предложение, от реализацията на което се очаква възникването на трансгранично въздействие.
Засегнатата страна може да заяви желание да участва или да не участва в трансграничната процедура по ОВОС. Тогава страната на произход следва да й предостави информацията и документацията, както е посочено в чл.3, ал.5 от Конвенцията за ОВОС.
Пилотните/експерименталните проекти, които се осъществяват с цел развитие и изпитване на нови методи или продукти се ползват с изключение по Конвенцията за ОВОС за не повече от две години.
След изтичане на двугодишния период, възложителят следва да уведоми компетентния орган по околна среда за намерението си да продължи да експлоатира съоръженията, за провеждане на процедура по ОВОС.
В случая за мината при с. Караманица няма данни дали е извършвана оценка за въздействието на околната среда и водите, нито за постъпвала нотификация по чл.3 от Конвенцията за ОВОС.
