Плановете на британска компания да открива мина за олово и цинк в село Караманица край Босилеград, притесни и жители на община Кюстендил. Има рискове за замърсяване на река Драговищица , а от нея и на река Струма, и на кюстендилската котловина.
“Една подобна мина ще изхвърля вредни вещества. Изпратили сме писма по няколко институции в България, които разбраха от нас за намеренията рудника в Караманица отново да заработи. РИОСВ- Перник отговориха ,че това не е от тяхната компетенция, защото това е международен проблем. Писахме и на външно министерство, и на министерството на околната среда и водите, до кмета на Кюстендил. Наш съмишленик прави анализ в Лесо- техническия институт, за възможните вредни последствия и този документ ще изпратим на институциите”, каза в интервю за Дарик Райна Димитрова, жител на село Горно Уйно. Тя е част от жители на община Кюстендил, които са силно притеснени от бъдещата инвестиция.
Село Караманица се намира на границата, тримеждието България – Македония – Сърбия. Мината е работила за кратко по времето на бивша Югославия и е закрита поради нерентабилност и липса на добри пътища.
“Откриването на мината било планирано за 2018 г. и се обяви, че тя щяла да осигури работа за 400-500 души. Същевременно, по коритото на рекичката, която изтича от този район и се влива в река Драговищица при ГПП „Рибарци – Олтоманци“, неизвестно как, почнаха да никнат една след друга малки водоцентрали. Това донесе промени във флората, фауната и селското стопанство за селата Караманица, Горно и Долно Тлъмино, Бистър, Рикачево и Бранковци, и местните жители почнаха да негодуват. И до днес не е ясно по каква процедура и на базата на каква експертиза е допуснато тяхното изграждане и каква е ползата от тях за общината. Вероятно по същия начин се е стигнало и до „пилотния“ проект за флотация. От две години местните жители сигнализират, че в реката се изливат отпадъчни води от „пилотните“ съоръжения за технологично изследване на флотационната преработка на олово и цинк в местността „Подвирове“ и „Поповица“. Бистрата планинска рекичка от време на време започна да получава млечно-бяла боя. Най-напред изчезна планинската пъстърва. След това местните селяни се заоплакваха, че добитъкът им вече не иска да пие вода от реката. През 2012 г. селяните започнаха да изпращат писма с оплаквания в сръбското министерство за защита на околната среда”, коментира ситуацията Иван Николов от КИЦ Босилеград, в сайта www.eurochicago.com.
“Една подобна мина ще изхвърля вредни вещества. Изпратили сме писма по няколко институции в България, които разбраха от нас за намеренията рудника в Караманица отново да заработи. РИОСВ- Перник отговориха ,че това не е от тяхната компетенция, защото това е международен проблем. Писахме и на външно министерство, и на министерството на околната среда и водите, до кмета на Кюстендил. Наш съмишленик прави анализ в Лесо- техническия институт, за възможните вредни последствия и този документ ще изпратим на институциите”, каза в интервю за Дарик Райна Димитрова, жител на село Горно Уйно. Тя е част от жители на община Кюстендил, които са силно притеснени от бъдещата инвестиция.
Село Караманица се намира на границата, тримеждието България – Македония – Сърбия. Мината е работила за кратко по времето на бивша Югославия и е закрита поради нерентабилност и липса на добри пътища.
“Откриването на мината било планирано за 2018 г. и се обяви, че тя щяла да осигури работа за 400-500 души. Същевременно, по коритото на рекичката, която изтича от този район и се влива в река Драговищица при ГПП „Рибарци – Олтоманци“, неизвестно как, почнаха да никнат една след друга малки водоцентрали. Това донесе промени във флората, фауната и селското стопанство за селата Караманица, Горно и Долно Тлъмино, Бистър, Рикачево и Бранковци, и местните жители почнаха да негодуват. И до днес не е ясно по каква процедура и на базата на каква експертиза е допуснато тяхното изграждане и каква е ползата от тях за общината. Вероятно по същия начин се е стигнало и до „пилотния“ проект за флотация. От две години местните жители сигнализират, че в реката се изливат отпадъчни води от „пилотните“ съоръжения за технологично изследване на флотационната преработка на олово и цинк в местността „Подвирове“ и „Поповица“. Бистрата планинска рекичка от време на време започна да получава млечно-бяла боя. Най-напред изчезна планинската пъстърва. След това местните селяни се заоплакваха, че добитъкът им вече не иска да пие вода от реката. През 2012 г. селяните започнаха да изпращат писма с оплаквания в сръбското министерство за защита на околната среда”, коментира ситуацията Иван Николов от КИЦ Босилеград, в сайта www.eurochicago.com.
