Парламентарната група на Български Демократичен Център /БДЦ/ не подкрепя предложения от правителството Бюджет 2015, каза за Дарик депутатът от Кюстендилски избирателен район инж. Петър Петров. Той бе избран за заместник председател е на Комисията по транспорт,информационни технологии и съобщения в парламента. Петров е от квотата на ПП ЛИДЕР.
"Това е бюджетът на оцеляването, а не на растежа. Философията на бюджета е насочена към увеличаване на данъчната тежест върху активните граждани и фирмите, и гарантиране единствено на социалните плащания. Предвид това, че в Бюджет 2015 липсват мерки за стимулиране на икономическия растеж за увеличаване на заетостта и повишаване на благосъстоянието на българските граждани, а вместо това е налице необосновано изразходване на националните ресурси в неформирани структури и политики, Български Демократичен Център не може да подкрепи така предложения проект", коментира инж. Петров.
Ето и част от другите аргументи на парламентарната група на БДЦ срещу проекта за Бюджет за следващата година:
- Чиновнически , а не държавнически. В заложените параметри на бюджета
връзката с реалността видимо е през очилата на чиновника, кайто се опитва да „върже двата края", вместо да създаде възможности за растеж на икономиката. Заложеният очакван растежна БВП от 0,8% не кореспондира с промените в данъчната тежест, което говори за несигурност на очакванията в приходната част или за дянковски консерватизъм в бюджетния подход, отказ от реформи и търсене на възможности.
- Показва скрити опасения по гарантирането на приходната част, основно в
традиционно деликатни сфери като събираемостта на акцизи и мита. Митниците и НАП трябва да бъдат обект на реформи и намаляване на корупционните практики.
- Увеличава данъчната тежест за най-активните граждани. „Активният един
милион", който е в основата на българската икономика, особено в сектора на
услугите. На практика се отнема доход от хора, които са най-активни на
потребителския пазар с увеличението на максималния осигурителен доход с 200
лева до 2600 лв; увеличението на минималния осигурителен доход на
земеделските производители до 420 лв; увеличението на минималните
осигурителни прагове с около 4%; увеличение на периода, върху който се
изчисляват обезщетенията за бременност и раждане от 18 на 24 месеца, пряко
удря майките в най-млада възраст и е в категоричен разрез със заявените
намрения на правителството за справяне с демографската катастрофа.
- Не дава ясна прогноза за ефекта върху икономиката при понижаване цените на петрола и енергоносителите каквото все по-ясно се очертава на международните
пазари. Заложената в макрорамката цена от 91$ за варел с плавно повищаване
през следващите години, е нереалистична и крие опасност от намаляване на
приходите от износ и увеличаване на дефлацията, защото точно горивата са с
висок инфлационен индекс. Заплашени са и приходите от туризъм, поради
наблюдаващия се вече отлив на заявки от руски и украински туристи и
туроператори за следващия сезон. Спадът на цената на петрола може да доведе и
до увеличаване на дефлацията - предвид това, че цените на енергоносителите
спадат.
- Само 70 000 хил. лв са предвидени за предотвратяване, овладяване и
преодоляване на последиците от бедствията, при положение че за 2014 година
изпълнението на бюджета е 120 000 хил. лв. Това перо видимо ще бъде дефицит,
предвид честите наводнения през тази година, включително и в момента. Ясно
е, че ще бъдат необходими сериозни средства за справяне с последиците от
случилото се до мемента, компенсиране на пострадалите граждани и
подобряване на инфраструктурата за избягване на подобни проблеми.
- В бюджета няма и дума за електронното правителство, а електронното
здравеопазване се споменава между другото.
