Интерес от канадска фирма към добив на злато от площ “Злогош”, заплашва от замърсяване и отравяне двете по-големи реки в тази площ- Драговищица и Треклянска, от там и Струма, и цялото кюстендилско поле, твърдят от новосъздаденият Граждански инициативен комитет “За чиста природа”.
“Ние искаме реките в кюстендилско, полето, подпочвените води, питейните източници да останат чисти. На 5 декември МС даде разрешение на канадската "ГЕКОН" в продължение на три години да извършва проучване за добив на метални полезни изкопаеми от площ "Злогош".
Това са 198 квадратни километра, включващи цялата община Трекляно и северната част на община Кюстендил- Горановци, Полетинци и Горно Уйно и част от община Земен”, коментира в интервю пред Дарик секретарят на комитета Севделин Атанасов. Той е информирал за опасността кмета на община Кюстендил Петър Паунов и председателя на ОС Михаела Крумова.
“Тъй като създадения миналата седмица Граждански инициативен комитет "За чиста природа" е все още млад, неукрепнал, без финанси, без адвокат, препоръчах на кмета общините Кюстендил, Трекляно и Земен съвместно да оспорят това решение на МС в съда”, заяви Атанасов.
Личен архив
Геоложки проучвания правени в миналото, показват че в района има злато. От 14 века преди новата ера има данни, че е добивано злато в Горно Уйно, след това по римско, турско време, преди 9 септември 1944 също. Районът е бил с “голи баири”, без растителност.
При всеки дъжд е имало свлачища, срутища, свидетелстват и книгите на Йордан Захариев, затова преди 100 години държавата е започнала целенасочена политика по залесяване на района и сега там има гори.
“Тези хора ще докажат, че има полезни изкопаеми, защото това се знае от векове. Съгласно Закона ще получат патент и държавата ще е длъжна да им даде концесия за добив. Ще се добива злато, което ще замине в Канада, а за нас ще останат кариерите, отровите, боклуците и замърсяването, и 1% концесионна такса.
Има две жили, Косово- Трекляно- Добри дол и другата е Долни Кортен- Горно Уйно- Полетинци. Опасността идва от факта, че досегашните проучвания показват, че покрай златото има много живак и арсен”, коментира за Дарик Севделин Атанасов.
Той даде примери с река Треклянска, която ако бъде замърсена, ще отнесе опасните елементи в река Струма, в Земенския пролом. “По течението на река Треклянска започна изграждането на язовир Раянци, в него са инвестирани 13 млн. долара.
Беше спрян 1993 поради липса на пари, но той бе предвиден да водоснабдяване на 110 000 души, от общините Перник, Радомир, Батановци и Ковачевции, и Треклянско. Ако държавата поднови строителството, поради глобалните климатични промени и Световната банка финансира проекти за язовири?
Нали виждате- вали дъжд, за 2 часа 30 кв. м., всичко се оттича в реките и след това няма 2 месеца дъжд, тези язовири са точно затова, да съхраняват тази вода за питейни нужди и за напояване. Точно там минава едната кварцова жила, където има много злато, но и много арсен”, каза още Севделин Атанасов.
Гражданският инициативен комитет “За чиста природа” подготвя писма до премиера, президента, МС, ресорните министерства, областния управител и кметовете на общини, за да ги запознае с проблема и да ги призове да не допуснат този добив на метални полезни изкопаеми.
