Флората и фауната са хубаво нещо и колкото повече толкова по-добре. Стига разбира се да не говорим за свирепи бездомни кучета и месоядни растения. И наистина за тях и дума няма да напиша.
За нашите географски ширини и урбанизъм не можем да бъдем сосбено взискателни към локалното животинско разнообразие. Може би това е предизвикало въвеждането на животински нарицателни в общуването ни - "Къде, ходиш бе куче", "Ей, коя е тая мацорана", "Тая свиня помни като слон" или "Някой знае ли къде е онзи плужек". И все пак има нещо много съществено, което като че ли остава встрани от погледа ни. И то в Кюстендил, не под носа ни, а над челата - в Хисарлъка, в зоопарка. Подозирам ви, че скоро не сте били там. Няма да ви меткам по върбите, и аз не съм. Но пък се обадих на управителя на зоопарка - Иван Ников и с гузни нотки подпитвам какви животни имаме в наличност и има ли осиновени животни / с лек уклон те да стават повече/ . чуй
