Близо 2,5 % от горските насаждения в България са засегнати от върхов корояд
Близо 2,5 % от горските насаждения в България са засегнати от върхов корояд / Дима Кирилова,Дарик радио

Проблемът със съхненето на горите обсъждаха в Кюстендил горски експерти и мениджъри от България, Сърбия и Македония. Участваха близо 100 представители на научни и неправителствени организации, бизнеса и държавни институции, включително гости от Сърбия и Македония .
На двудневната конференция присъстваха изпълнителният директор на ИАГ Тони Кръстев, директорът на Югозападното държавно предприятие инж. Дамян Дамянов, директорът на РДГ Кюстендил инж. Здравчо Тодоров, директорът на ДЛС „Осогово" Тони Колев, дебатите откри зам. министърът на земеделието и храните доц. Георги Костов.
Близо 2,5 % от горските насаждения , или 94 000 хектара иглолистни насаждения в България са засегнати от заболяването „върхов корояд".

Близо 2,5 % от горските насаждения в България са засегнати от върхов корояд
netinfo

 

 


8100 дка гори са изсечени на територията обслужвана от РДГ Кюстендил през миналата година заради върховия корояд.От тях са добити 5153 метра иглолистна дървесина и 250 кубични метра широколистна. През 2016 г. остава приоритет борбата с върховия корояд, очаква се да се извърши санитарна сеч на 10 500 дка.„Проблемът се разпростира по върховете на дърветата и не признава държавни граници, а изсъхналите дървета са потенциално опасни и за възникване на пожари", посочи доц. Георги Костов.

Близо 2,5 % от горските насаждения в България са засегнати от върхов корояд
netinfo

 

 


На територията на Държавно ловно стопанство - Осогово , над село Радловци, бяха показани пред медиите демонстрационни насаждения със съхнещи иглолистни култури.
„Върховият корояд поразява изкуствени насаждения от бял бор. Тук сме на около 750 метра надморска височина, а иначе белият бор вирее по- високо.Тези насаждения, които са на 40-50 година започват да загиват масово.Те са създадени, за да не ерозира почвата, но заради засушавания и други климатични въздействия в момента съхнат", коментира директорът на ДЛС „Осогово" Тони Колев.
Учени и експерти от трите държави се обединиха около мнението, че постоянното наблюдение на здравословното състояние на насажденията и на развитието на популацията на короядите, както и навременното извършване на необходимите мерки за унищожаването им, а също и навременното извършване на отгледни мерки допринася за по- добрият им здравен статус, което ги прави устойчиви на корояд.Успоредно с това е важно при нападение на корояд, навреме да се извършват санитарни сечи, с което да се ограничават щетите в съответното насаждение.