С нов цветен фонтан в центъра на димитровградското село Добрич се похвали кметът му Марин Маринов. Той управлява вече четвърти мандат, а това е вторият фонтан, който прави. Този е на стойност 2 000 лв. заедно със зацветяването. Направата му отнела около седмица на кмета Маринов.
Помагали му двама работници, назначени по програмата за трудова заетост. В патриотичен дух през нощта фонтанът на три нива е осветен в цветовете на българското знаме- бяло, зелено, червено.
Голямата болка на кмета Марин Маринов обаче, си остава недовършената сграда на манастира край аязмото и параклиса „Успение Богородично”.
Началото му е в далечната 1886 г., когато на дядо Атанас Бековски от с. Добрич, който пасял говедата си в района на днешния манастир, в просъница се появила Света Богородица и му казва, че трябва да копае на мястото, където е заспал, за да открие извор със света вода. Той изпълнил заръката и бликнала вода с целебна сила. Славата й се разнесла бързо и за изцеление започнали да идват хора от близо и далеч, гласи легендата.
Параклисът и аязмото до него били почитани десетилетия, докато през втората половина на XX в., изворът не бил каптиран, а водата насочена към село Добрич. Днес водата на общо четирите извора на това място, с дебит 80-100 л/сек, продължава да водоснабдява селото.
С възраждането на святото място кметът Марин Маринов се зае още при първия си мандат. Старият параклис и двете чешми там бяха обновени, дворът на манастира с площ от около 15 дка- ограден с ограда, издигната бе и двуетажна сграда за преспиване, а на поляната пред нея- монтирани открита сцена, маси, пейки и барбекю за посрещане на над 150 гости. Базата се използва както за отбелязване на големия християнски празник Успение на Св. Богородица (на 15 август), за фолклорния фестивал, който с. Добрич организира тогава, както и за най-дългия литературен маратон „Доброслов”, който събира поети от цялата страна. Тази година осмото му издание е планирано за 13 август.
Двуетажната сграда на манастира обаче, построена през 2001 г. с 5 000 лв. осигурени от тогавашния пловдивски митрополит Арсений, дарения и доброволен труд, така и не е завършена във вид, годен за ползване. С годините и направеното тогава започва да се руши. Преди време за кратко първия етаж обитаваха 5 монахини, но и последната от тях си тръгнала, разказа Марин Маринов. Каквото ние можахме за това свято място- направихме. Общината малко да помогне, тук ще стане една прекрасна база, където хората ще могат и да нощуват, коментира той.
През 2013 г. обаче, общината продала свой имот № 36014- пасище, мера, граничен с манастирския. Разбрал за това, кметът Маринов поставил въпроса на общоселско събрание и започнали подписка. В нея са се включили близо 400 души. Те са недоволни, че ще се наруши водопоят на животните от селото, както и, че евентуално бъдещо строителство ще закрие входа към манастира.
Още събираме подписите, след което ще адресираме отворено протестно писмо до кмета на общината и съветниците, коментира Марин Маринов. Чуйте го в приложения файл.
