92959
77-годишната Вълка Колева стана шофьор и подкара електрическа триколка
77-годишната Вълка Колева от димитровградското село Бряст стана шофьор, макар без книжка и управлява електрическа триколка. Сдобила се с нея през лятото на миналата година. Видяла я на Димитровградския пазар, питала изисква ли се свидетелство за правоуправление и след като разбрала, че превозното средство е по-скоро със статут на колело, решила, че ще го купи. За целта първо се консултирала с представители на КАТ, а след това продала две коли, останали от сина й Панчо, починал преди година.
За баба Вълка електрическата триколка не е екзотична прищявка, а необходимост, след като загубила съпруга и единствения си син. Внучката живее в Англия и няма да се върне, сама съм и трябва да се оправям, разказва баба Вълка. Преди все молела хора от селото да я закарат до града, за да купи хранителни продукти и необходимите й лекарства. Не е като да имаш мъж и син вкъщи, този познат бил зает, другият- пил, третият си има друга работа и така, от неволя на стари години станах шофьор, признава тя.
На млади години мъжът ми му караше да изкарам шофьорските курсове, ама на квартира живеехме, къща нямахме, къде ти кола, спомня си днес баба Вълка. Той обаче я учил да управлява мотор с кош и според нея това много й помогнало сега да се справя успешно с управлението на електрическата триколка. Поне два пъти седмично, когато времето позволява, пътува до Димитровград, за да зареди продукти и за магазинчето, което стопанисва в с. Бряст. Карам бавно, с не повече от 30 км/ч, макар че вдига и 60 км/ч, разказва тя. Ходи до близките села и веднъж- до с. Великан, на гости на своя брат. С едно зареждане електрическата триколка изминава 40 км и досега само веднъж закъсала на пътя, но се оказало, че батериите са се разместили. Икономично и удобно е, да е жив и здрав човекът, който я е измислил, благославя баба Вълка.
Признава, че в самото начало се обърнала на завой в близост до дома й, но не пострадала и разбрала, че при завой не трябва да държи спирачката. Единственият недостатък на триколката е, че няма задна и баба Вълка не може сама да я паркира в гаража, защото това става с бутане. Помагали обаче, съседите, разказва тя. И като истински шофьор се оплаква от дупките по пътя. „Заобиколя една, то там друга- като пияна се люшкам насам-натам, а цял живот глътка алкохол не съм близнала“, смее се баба Вълка. Разказва, че често се превръща в атракция на пътя и младежи я спират, за да се снимат с нея и електрическата триколка. Грижи се за нея и я пази, защото е средството й за връзка с града и жизнена необходимост.
За баба Вълка електрическата триколка не е екзотична прищявка, а необходимост, след като загубила съпруга и единствения си син. Внучката живее в Англия и няма да се върне, сама съм и трябва да се оправям, разказва баба Вълка. Преди все молела хора от селото да я закарат до града, за да купи хранителни продукти и необходимите й лекарства. Не е като да имаш мъж и син вкъщи, този познат бил зает, другият- пил, третият си има друга работа и така, от неволя на стари години станах шофьор, признава тя.
Дарик радио-Хасково
Признава, че в самото начало се обърнала на завой в близост до дома й, но не пострадала и разбрала, че при завой не трябва да държи спирачката. Единственият недостатък на триколката е, че няма задна и баба Вълка не може сама да я паркира в гаража, защото това става с бутане. Помагали обаче, съседите, разказва тя. И като истински шофьор се оплаква от дупките по пътя. „Заобиколя една, то там друга- като пияна се люшкам насам-натам, а цял живот глътка алкохол не съм близнала“, смее се баба Вълка. Разказва, че често се превръща в атракция на пътя и младежи я спират, за да се снимат с нея и електрическата триколка. Грижи се за нея и я пази, защото е средството й за връзка с града и жизнена необходимост.