Тази творба представя един констатиран вече факт: Човешката намеса при пролома Железни врата е пречка за движението на есетрите и тяхното размножаване
/
Етнографски музей на открито Етър
В център „Българка” на ЕМО „Етър” бяха представени резултатите от второто издание на КЕВИС – симпозиум за лендарт и кинетично изкуство.
„Форумът тази година има екологичен уклон. Симпозиумът за лендарт и кинетично изкуство се организира от център АЛОС и ЕМО „Етър”, като партньори са няколко организации, между които и WWF.”, каза Добрин Атанасов, ръководител проекти към АЛОС.
Пред посетителите в център „Българка” бе излъчен филм за есетровите риби, предоставен от WWF. Добрин Атанасов припомни, че в основата на КЕВИС е идеята за движещата сила на водата.
netinfo
КЕВИС започна през 2015 година като младежки симпозуим за кинетично изкуство, посветено на съоръженията, задвижвани на вода. Наименованието КЕВИС е обратно изписване на Сивек – името на реката, която преминава през ЕМО „Етър”.
Етнографски музей на открито Етър, творби от инициативата КЕВИС
За участие във второто издание бяха поканени осем автори от различни поколения, които работиха заедно. Създадените от тях произведения могат вече да се видят на различни места в ЕМО „Етър”.
Етнографски музей на открито Етър, творби от инициативата КЕВИС
Инициативата е подкрепена от фондация „Америка за България” и подпомогната от фирми като Дерони, Загорка, Брама, птицефермата в габровското село Здравковец.
След приключване на теоретичната част по представянето на резултатите от второто издание на КЕВИС, публиката разгледа създадените творби.
Радина Николова и Адриана Иванова са доскорошни възпитаници на Софийския университет и са част от творческия екип на КЕВИС. Младите момичета представиха своята инсталация, която се казва „Ограничена вода”. Трудно е да се обяснява едно изкуство, но Радина и Адриана нямат нищо против да го правят.
Етнографски музей на открито Етър, творби от инициативата КЕВИС
„Решихме да подкрепим темата за изчезващите есетрови риби и направихме форма, която показва хрущялите на една моруна. По-нагоре има друга риба, направена от камъни, дървета и други природни материали. Край нея могат да се видят въдиците, с които рибарите искат да я хванат, за да се възползват от хайвера и месото й. Благодарение на това тя вече е изчезващ вид.”
Етнографски музей на открито Етър, творби от инициативата КЕВИС
