"Най-лошото, което може да се случи на тези избори, е народът за пореден път да се люшне към някакъв нов популистки проект", такъв извод прави народният представител от ДПС Четин Казак.
Каква беше годината, която изпратихме в политически план според Вас?
Първо искам да пожелая една мирна, щастлива и здрава нова 2017 година на всички жители на Габровска област, на всички избиратели, независимо на коя партия са симпатизанти! Дай Боже, през новата година да няма поводи за скръб, да няма лоши събития като природни бедствия, аварии и други нещастни поводи за притеснения!
Отиде си една година, която беше изпълнена и с добри, и с не толкова добри неща. Най-вече това беше година на политическа нестабилност. Нормално е, след като кандидатът на управляващата партия ГЕРБ загуби президентските избори, премиерът да извлече необходимите поуки от този вот и да подаде оставка на правителството, както той направи. Тъй като на тези президентски избори народът, включително и в Габровска област, даде ясен знак, че иска промяна, нова формула на управление, нова визия за България и че не е съгласен със сегашния модел на управление. Модел на компромиса между уж евроатлантическата ориентация на България и компромиса с крайните националисти, които тласкат страната в съвсем друга посока. Тази колебливост, тази двойственост и неопределеност на правителството, многобройните примери за отстъпление от демократичните принципи и достиженията на българската демокрация не се харесаха на голяма част от избирателите и те закономерно показаха своя "червен картон" на президентските избори.
Предстоят предсрочни парламентарни избори. Вече се заговори за конкретни имена, които биха могли да влязат в състава на служебното правителство. Има ли голямо значение кои ще са тези хора и правилно ли постъпи президентът Плевнелиев, като остави ген. Румен Радев да назначи служебен кабинет?
Да, предстоят предсрочни парламентарни избори и искам дебело да подчертая, че това не бива да бъде повод за драматизъм, за някакво притеснение от жителите на Габрово. На 1 януари чествахме 10 години от членството ни в Европейския съюз. Трябва да свикнем с това, че каквито и правителства да има, каквито и управления да се редуват, приемствеността трябва да бъде гарантирана, както и безпристрастността и еднаквият подход към общините, независимо от това дали се управляват от тази или онази политическа сила.
Никой не трябва да има притеснения, че едва ли не, след като вече правителството може да не бъде на ГЕРБ, нещо ще се промени към по-лошо за Габрово. Както казах в началото, самите габровци също дадоха знак, че не са съгласни и във всички общини на Габровска област ген. Румен Радев спечели изборите безапелационно. Което показва, че Габровска област далеч не е бастион на ГЕРБ. И тук хората лека-полека започнаха да осъзнават, че ГЕРБ не е единствената опция за развитие на областта, че има и други варианти, други идеи и други носители на тези идеи, които в не по-малка степен могат да помогнат за развитието на областта и на града.
Затова аз се надявам на тези парламентарни избори Габрово и регионът да продължат, да затвърдят тази готовност за търсене на по-добрата алтернатива, да направят един осъзнат, един разумен избор, без да робуват на стереотипи и на обвързаности. Надявам се да се проведат и едни честни избори, в които да не бъде злоупотребявано и хората да бъдат оставени да изберат свободно онези свои представители, които най-пълноценно ще отстояват техните интереси.
Що се отнася до служебното правителство, което сега трябва да бъде назначено, аз мисля, че няма голямо значение точно какви лица ще влязат. Трябва да са експерти, категорично трябва да са равно отдалечени от основните актуални политически сили. Това трябва да е правителство, което да осигури честното и демократично провеждане на парламентарните избори от една страна, а от друга - да осигури приемствеността в държавната политика във всички сектори на изпълнителната власт. Да не допуска да бъдат застрашени основните финансови инструменти, от които България се възползва. Имам предвид европейските фондове и други инструменти. Най-вече да бъде компетентно правителство.
Мисля, че добре постъпи президентът Росен Плевнелиев, че не назначи служебно правителство. България нямаше нужда от две служебни правителства в рамките на 2-3 месеца. Въпреки споровете за конституционносъобразността на това негово решение, той постъпи правилно, държавнически. Новоизбраният президент е единственият, който се ползва с пълната легитимност да назначи това служебно правителство, което да осигури плавния преход към следващото избрано представително правителство на България.
Референдумът, проведен заедно с президентските избори, също повлия на политическите нагласи. Предстоящите нови избори се очакват предимно заради смяна на системата, на начина на избиране на политиците и въвеждането на мажоритарния вот. Може ли този парламент да въведе мажоритарната избирателна система? И не се ли обезсмислят следващите избори, които на практика ще възпроизведат същото статукво с нищожни разлики?
Референдумът наистина е един от най-сериозните инструменти на демокрацията. Това е инструментът на така наречената "пряка демокрация". Но именно, бидейки най-сериозният инструмент, към него трябва да се подхожда много отговорно, много внимателно, тъй като оттам нататък няма много пътища за излизане от ситуацията, ако резултатите от референдума са такива, че поставят на изпитание здравия разум, демократичните традиции в едно общество и т. н.
Не е тайна, че резултатите от референдума до голяма степен бяха повлияни от това, че той съвпадна с президентските избори, че огромна част от гласоподавателите използваха този инструмент не по предназначение, а като една възможност да изразят някакъв протестен вот и да зашлевят плесница на политическата класа. Не се проведе реална разяснителна кампания по отношение на самото съдържание на референдума. Нито дискусии се проведоха. Всичко беше замъглено от залога и очакванията, свързани с президентските избори. Затова се получи и тази неловка ситуация.
Първо референдумът с малко, но не достигна изисквания праг за задължителност. От друга страна, естествено, той провокира съответните обществени настроения и очаквания, на които по някакъв начин трябва да бъде отговорено. Въпросът е как и кога.
Дебело трябва да се подчертае, че този парламент няма нито политическия, нито морален нито времеви ресурс да извърши тези промени, тъй като на него му остават още около 2-3 седмици живот. Второ - това са толкова сериозни промени, че те наистина трябва да бъдат много сериозно обсъдени.
Вече започна и се разгоря дискусия, на която се чуха доста критики и възражения относно приложимостта и уместността на драстична промяна в нашата избирателна система, което изисква допълнително внимание, анализ и т. н. Не на последно място една от основните препоръки на Венецианската комисия, която е орган на Съвета на Европа по отношение на изборното законодателство в България, през всичките години е била: сериозни, значителни промени в изборното законодателство да не се приемат поне една година преди предстоящите избори, за да може обществото да има достатъчно време да се подготви и да му бъдат разяснени тези промени и то да се възползва пълноценно от тях.
Така че на този етап заради това промяната в изборното законодателство трябва да бъде оставена и вероятно така ще се случи, на следващото легитимно избрано Народно събрание, което се надяваме, че ще разполага с достатъчно и политически, и времеви ресурс, за да я извърши.
А ще се промени ли статуквото след тези избори? Очаквано се пръкват и нови партии, които едва ли имат шанс да наберат инерция до изборите.
Очакват се интересни избори. В навечерието им се наблюдава едно оживление и едно процъфтяване на нови политически субекти. Някои от тях предизвикват интерес, а други са ясни от самото си създаване накъде ще клонят и каква политика ще водят. Важното е едно - все пак на изборите българският народ да прояви достатъчно разум и да спре лошата тенденция непрекъснато да търси новия спасител, месията, който като че ли с магическа пръчка ще му реши всичките проблеми и ще направи от България Швейцария на Балканите.
Силно се надявам българският народ най-после да осъзнае, че това е невъзможно, че това е една химера, че няма магически решения и спасители. Цялата съвременна западна демокрация е доказала, че западноевропейските държави са достигнали това ниво благодарение на дългогодишни упорити усилия в една посока от страна на трайно утвърдени политически субекти.
В България се нагледахме на експерименти като НДСВ, ГЕРБ, а да не говорим и за други политически проекти, които бяха още по-краткотрайни... Никой не може с магическа пръчка да реши проблемите на държавата и да я направи процъфтяваща. Трябва със собствени усилия и упорит труд, с приемственост и последователност да си променим държавата към по-добро.
От тази гледна точка най-лошото, което може да се случи на тези избори, е народът за пореден път да се люшне към някакъв нов популистки проект от рода на Марешки или Слави Трифонов, които, предлагайки лесни решения на трудните проблеми на държавата, да се опитат да заблудят и да приласкаят за пореден път общественото мнение. Последиците след това ще бъдат сериозни и пробуждането от тази поредна популистка наркоза ще бъде болезнено.
Левицата прие победата на генерал Румен Радев като своя победа на президентските и в партията са настроени за победа и на парламентарните избори. Каква е Вашата прогноза?
Силно се надявам никой да не си мисли отсега, че победата му е гарантирана или че е абониран за успеха. Мисля, че и в БСП, и в останалите партии има достатъчно трезвомислещи хора, които знаят, че победата на генерал Радев наистина се дължи на редица фактори, които далеч надхвърлят влиянието на БСП или фактора БСП, подкрепящ тази кандидатура. Известно е, че много други политически сили, включително и ДПС, изиграха съществена роля за тази победа.
Персоналните качества на кандидата също изиграха роля, протестният вот, желанието да се даде знак към управляващите на несъгласие с водената политика... Всичко това доведе до този резултат.
Аз очаквам следващото управление, което ще бъде излъчено, да бъде от сериозни политически партии, които да нямат националпопулистки уклон, да бъдат утвърдени, принадлежащи към сериозните политически европейски семейства и да продължат евроатлантическото развитие на България. Категорично ДПС трябва да бъде част от следващото управление.
Практиката показва, че когато ДПС участва в управлението, в България се случват добри неща и се постигат успехи. Когато ДПС е оставено в опозиция, виждате до какво се стига. ДПС е гарантът за стабилността и за демократичния характер на следващото управление, за запазване на демократичните достижения на българското общество, на българската демокрация и спазването на човешките права и свободи.
Когато ДПС е в опозиция, тези устои на българската демокрация биват сериозно накърнявани от субекти, които видяхме и в последното управление - крайните националисти, ксенофобите, тласкат България в една пагубна за нейните трайни и дългосрочни интереси посока.
Упрекват правителството в оставка, че харчи пари като за последно. Трябва ли парламентът да разрешава харчовете, когато имаме правителство в оставка?
За съжаление, това е заложено в натурата на българската политическа класа и на досега управляващите - когато се вижда краят, започват наистина да харчат като за последно.
Парламентът не разполага с почти никакъв ресурс за упражняване на контрол. Контролът е единствено обществен, медиен. Всичко в крайна сметка ще бъде отсъдено от страна на българските избиратели. Нито парламентът, нито пък следващото правителство могат по някакъв начин да се противопоставят на тези действия. Затова по принцип не трябва правителство в оставка да продължава много дълго време да функционира.
За съжаление, в България така се получи. Но все пак гражданският, медийният контрол представляват някаква гаранция срещу крайното залитане в неразумност.
Какво може и е належащо да свърши Народното събрание преди да бъде разпуснато?
Аз мисля, че Народното събрание в оставащите две-три седмици трябва да се концентрира само и единствено в приемането на онези законопроекти, които не търпят отлагане, свързани са с изпълнението на определени ангажименти, които държавата е поела най-вече по отношение на хармонизацията на нашето законодателство с европейското. Също така ако трябва да се приемат законопроекти, за да се коригират някои отдавна констатирани дефекти в нашето законодателство и други нетърпящи отлагане проблеми. Но категорично не трябва да се приемат законопроекти, с които кардинално се променя законодателната уредба в даден сектор.
Не трябва да се приемат, разбира се, кардинални промени в изборното законодателство и максимално трябва да се ограничи възможността в последния момент да се приемат лобиски текстове. Мисля, че има достатъчно законопроекти, които отговарят на тези условия и към тях трябва да се подходи отговорно и да се пристъпи към тяхното приемане.
Какво още бихте казали на читателите от региона?
Искам накрая да благодаря на всички членове, симпатизанти и избиратели на ДПС, които ми гласуваха доверие за два поредни мандата, макар и предсрочно прекратени, като народен представител от Габровския избирателен район и да изразя своята надежда, че и след тези парламентарни избори габровци ще имат отново за един от своите представители представител на ДПС. Мисля, че ДПС има място в Габрово и региона и има с какво да допринесе за решаването на проблемите и за стимулиране на развитието на областта.
Още веднъж пожелавам успех в личен и професионален план на всички и честни демократични избори и стабилно и полезно за държавата ново правителство.
Източник: вестник "100 вести"
Автор: Надежда Тихова
