Бъдещето на земеделската наука ще е по-светло
/
Дарик Добрич
Промени във финансирането на Селскостопанската академия, които ще се отразят благотворно на работата на всички институти, се планират от догодина, съобщи в Добрич председателят й проф. Васил Николов. Той бе гост на откриването на юбилейното XXV издание на изложението „Селското стопанство и всичко за него“ и в приветствието си отправи апел земеделците да инвестират в наука.
Дарик Добрич
Попитан дали бъдещето на звена като Добруджанския земеделски институт ще бъде по-светло, той съобщи, че е решено да се внесат изменения при финансирането със закона за държания бюджет догодина. Намерението е Селскостопанска академия да управлява самостоятелно своите средства, а парите, които генерират със своите разработки и труд звената й, да не се усвояват централизирано както досега, а по-голямата част (около 80-90%) да се връщат за реинвестиране и адекватно заплащане на труда. Според него за тази промяна има разбиране от страна на законодателна и изпълнителна власт и тя е нужна, за да не вегетират тези звена занапред. Васил Николов призна, че в момента заплащането на 60% от научните работници в Академията е близко до минималното за страната, което прави реализацията там непривлекателна.
Освен това с министерството е договорено Академията да се запази като единен център за развитие на аграрната наука и иновации. Николов заяви: „Партизанщината и визията, че трябва да бъде разделена на няколко силни института, а другите да се закрият или да преминат към ВУЗ-ове, е приключила“.
Професорът подчерта, че проблемите в ССА са липса на координация и контакт между звената, но все още системата е добре съхранена, има кадърни хора и приемственост и всичко е въпрос на организация. Има 25 института и 19 държавни предприятия, за които идеята е да се обединят в едно. Годишното държавно субсидиране е около 20 млн.лева, а приходите на институтите – 15 млн.лева. Председателят е категоричен, че земеделската наука не може да съществува без финансиране от държавата и даде за пример Франция, където годишно се наливат 800 милиона, от които 93% от бюджета.
По традиция Добруджанският земеделски институт има щанд на добричкия панаир „Селското стопанство и всичко за него“. Оттам съобщиха, че тази есен предлагат около 500 тона базови семена зърнено-житни култури за сеитба, предимно пшеница, а цените им са постоянни от 4-5 години насам.
