На 6 декември празнуваме Никулден. Празникът е в чест на Свети Николай Мирликийски Чудотворец, който е покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода.
На този ден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нино, Кольо, Нико, Ника и т.н. Освен моряците и рибарите, за свой празник го приемат банкерите и търговците.
Първообразът е историческа личност - Никола Мирликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, Мала Азия (днес Турция). Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ Патарски, уговорил родителите му да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер. Целият си живот той не преставал да помага на страдащите, да защитава невинните, да укрепява слабите със словото на истината и вярата.
След смъртта на родителите си той употребил всичкото си богато наследство за добри дела.
Никулден е! Празнуват моряците и банкерите (ВИДЕО)
Пътувайки за Божи гроб по море с молитва укротил морската буря и възкресил един моряк, който се убил при падане от върха на корабната мачта. Все повече и повече горейки от любов към Бога, Николай се поселил в един манастир и желаел всичкия си живот да посвети на Господа и да Му служи чрез трудовете и лишенията на монашеския живот. Но волята Господня му била предназначила друг път. Станал пастир на Мир-Ликийската църква, св. Николай бил винаги строг към самия себе си още повече засилил трудовете си.
Избрал си двама достойни сътрудници от презвитерите и неуморно се грижел за благото на тия, които били поверени на грижите му. Всички приемал с бащинска любов, изслушвал всякакви молби и оплаквания, охотно давал помощ и съвет, с твърдост се застъпвал за невинните и обидените. Сред такива грижи го застигнала бурята на гонението, предприето срещу християнската Църква, която в течение на 50 години се ползувала със спокойствие и тишина. Това страшно гонение, повдигнато от императорите Диоклетиан и Галерий, продължило 10 години.
Навсякъде издирвали християните и ги предавали на мъчения и смърт. Без да гледа на опасността, св. Николай продължавал безбоязнено да проповядва Христа, и затова заедно с много християни бил затворен в тъмница, където престоял дълго време, понасяйки с търпение и глад, и жажда, и различни страдания, като не преставал със словото Божие да утешава другите затворници. Най-после гонението се прекратило при новия император Константин. Тогава и Николай се върнал на своя архиепископски престол.
Започнали вътрешни църковни раздори. Желаейки да въдвори мир в Църквата, император Константин в 325 г. свикал на събор в гр. Никея епископите от всички области. Събрали се 318 отци. Това бил Първият вселенски събор.
Разказват, че св. Николай в спор с Арий не могъл равнодушно да понесе богохулните му думи и в присъствие на цялото събрание му ударил плесница. Като се върнал от Никея, св. Николай започнал пак да управлява своето паство.
Като достигнал дълбока старост, той починал тихо и блажено, след кратко боледуване в 342 г. Тялото му било погребано в катедралата на гр. Мир. Неговите нетлени мощи се оросявали от благовонно миро, от което много вярващи получавали изцерение.
Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата. Според народните поверия именно Свети Никола носи първия сняг - падащ от дългата му бяла брада, а най-често бялата снежна зима пристига именно след 6 декември. По традиция на празника се събира цялото семейство на трапезата, а тя не се вдига през целия ден. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава”, казва народната приказка.
Задължително на Никулден на масата присъства шарана. Традиция е и да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла - за да носи пари през цялата година. Костите пък не изхвърляме, а закопаваме в земята или пускаме в течащи води - за да се умножи семейството и да има благополучие. Някога майките използвали костта от главата на шарана (която прилича на кръст) като амулетче, което пришивали в дрехите на малките деца, за да ги пази от болести.
На този ден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нино, Кольо, Нико, Ника и т.н. Освен моряците и рибарите, за свой празник го приемат банкерите и търговците.
Първообразът е историческа личност - Никола Мирликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, Мала Азия (днес Турция). Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ Патарски, уговорил родителите му да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер. Целият си живот той не преставал да помага на страдащите, да защитава невинните, да укрепява слабите със словото на истината и вярата.
След смъртта на родителите си той употребил всичкото си богато наследство за добри дела.
Никулден е! Празнуват моряците и банкерите (ВИДЕО)
Пътувайки за Божи гроб по море с молитва укротил морската буря и възкресил един моряк, който се убил при падане от върха на корабната мачта. Все повече и повече горейки от любов към Бога, Николай се поселил в един манастир и желаел всичкия си живот да посвети на Господа и да Му служи чрез трудовете и лишенията на монашеския живот. Но волята Господня му била предназначила друг път. Станал пастир на Мир-Ликийската църква, св. Николай бил винаги строг към самия себе си още повече засилил трудовете си.
Избрал си двама достойни сътрудници от презвитерите и неуморно се грижел за благото на тия, които били поверени на грижите му. Всички приемал с бащинска любов, изслушвал всякакви молби и оплаквания, охотно давал помощ и съвет, с твърдост се застъпвал за невинните и обидените. Сред такива грижи го застигнала бурята на гонението, предприето срещу християнската Църква, която в течение на 50 години се ползувала със спокойствие и тишина. Това страшно гонение, повдигнато от императорите Диоклетиан и Галерий, продължило 10 години.
Навсякъде издирвали християните и ги предавали на мъчения и смърт. Без да гледа на опасността, св. Николай продължавал безбоязнено да проповядва Христа, и затова заедно с много християни бил затворен в тъмница, където престоял дълго време, понасяйки с търпение и глад, и жажда, и различни страдания, като не преставал със словото Божие да утешава другите затворници. Най-после гонението се прекратило при новия император Константин. Тогава и Николай се върнал на своя архиепископски престол.
Започнали вътрешни църковни раздори. Желаейки да въдвори мир в Църквата, император Константин в 325 г. свикал на събор в гр. Никея епископите от всички области. Събрали се 318 отци. Това бил Първият вселенски събор.
Разказват, че св. Николай в спор с Арий не могъл равнодушно да понесе богохулните му думи и в присъствие на цялото събрание му ударил плесница. Като се върнал от Никея, св. Николай започнал пак да управлява своето паство.
Като достигнал дълбока старост, той починал тихо и блажено, след кратко боледуване в 342 г. Тялото му било погребано в катедралата на гр. Мир. Неговите нетлени мощи се оросявали от благовонно миро, от което много вярващи получавали изцерение.
Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата. Според народните поверия именно Свети Никола носи първия сняг - падащ от дългата му бяла брада, а най-често бялата снежна зима пристига именно след 6 декември. По традиция на празника се събира цялото семейство на трапезата, а тя не се вдига през целия ден. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава”, казва народната приказка.
Задължително на Никулден на масата присъства шарана. Традиция е и да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла - за да носи пари през цялата година. Костите пък не изхвърляме, а закопаваме в земята или пускаме в течащи води - за да се умножи семейството и да има благополучие. Някога майките използвали костта от главата на шарана (която прилича на кръст) като амулетче, което пришивали в дрехите на малките деца, за да ги пази от болести.
