Продължава изследването на съдбата на таврийските българи, което добричкият Регионален исторически музей започна преди година. По проблема е имало вето през социалистическия строй, а отскоро се търси истината за преселването им в родината през 1943-44 г. и малко по-късно депортирането им по указание на Сталин обратно в СССР. Сега вече има издадена книга по темата - "Депортацията на таврийските българи в СССР през 1945 г. - Премълчаната истина". Неин автор е добричкият историк Радослав Симеонов, а от музея казват, че това е първото научно изследване у нас по въпроса. Материалите са почерпени от проучване на архиви и разговори със свидетели, реализирани по едногодишен проект на добричкия музей и ВУМК, финансиран с 24 000 евро по програма "Активна европейска памет". Уникални документи са открити в силистренския архив.
"Хората, които записвахме, не вярваха, че някога някой ще се сети за тях, ще говори за съдбата на таврийските българи", сподели Симеонов. В България през 1943-44 г. идват 1 900 от тях, като 200 са заселени в Добричко. 60 от тях - в село Добрево, което тогава се казва Германци, в изоставени от немски войници имоти. Около 20-25 от преселците успели да се отскубнат от насилственото връщане в СССР, престорвайки се на севернодобруджанци, променяйки имената си, криейки се с помощта на местните хора и власти. Опровергават се мненията, че при изселването много таврийски българи са удавени. Оказва се, че повечето са изпратени в лагери в Таджикистан за около 10 години, след което обаче не се завръщат по родните си места в Украйна и Таврия, а се пръскат из цяла Русия. Така Сталин унищожава българската диаспора по тези места, казва Радослав Симеонов.
Събраните през последната година материали ще бъдат общодостъпни чрез интернет сайт, посветен на проекта. Там ще може да се чете книгата, както и да се види филма, подготвен от Костадин Костадинов - директор на музея. Ще бъдат качени и всички видео интервюта с потомци на таврийски българи. Страницата се очаква да заработи идната седмица. Книгата е в тираж 1 000 бройки, като вече повечето са разпратени до културни институции, читалища, библиотеки. По проекта са проведени две конференции, на една от които са присъствали потомци на таврийски българи.
