150 години след първия добруджански препис на "История славянобългарска", направен от свещеник в Башкьой, Тулчанско, добруджанци отново ще се докоснат до великото произведение. Всички желаещи ще имат възможност да се включат в иницитива, подета от Народно читалище "Йордан Йовков" за нов препис на книгата. Той ще се прави в продължение на дни и ще започне след националния празник на България 3 март, съобщи за Дарик секретарят на читалището Сашо Серафимов. Той е автор на идеята, заедно с колегата си Галина Николова.
През 2012-а се навършват освен 150 години от добруджанския препис и 250 години от написването на "История славянобългарска" и 290 години от рождението на Паисий Хилендарски. На включилите се в инициативата в добричкото читалище ще бъдат раздавани за препис страници с осъвременения текст, тъй като оригиналният е твърде труден за разбиране, поясни Серафимов. Покани за участие на ученици ще бъдат разпратени до училищата в града.
Преписът на добричлии ще се прави върху специални листи, каза още секретарят на читалището, като всеки желаещ ще пише различен пасаж. Готовата "История", създадена от ръцете на доброволците, ще се съхранява в читалището.
Самата акция по преписването ще се състои в читалнята на библиотеката на институцията. Инициативата ще се разшири с помощта на специалистите от Регионален исторически музей Добрич, Библиотека "Дора Габе". Ще бъдат организирани сказки за "История славянобългарска", ще се прожектира филм за живота на автора й, очаква се в изложба да бъде представен оригиналът на добруджанския препис, допълни Серафимов. Стартът на преписа ще бъде даден официално. Предвидено е копието да е готово до 24 май.
"Преписът на "История славянобългарска" е всъщност изпълнение на поръчението на Паисий Хилендарски - че тази история трябва да се преписва, за да знае българинът своята история, че е имал царство и господарство и да се чувства силен", каза той.
"История славянобългарска" е първото произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския и Зографския манастир в Атон в периода 1760-1762 г.. Нейният пръв препис е дело на Софроний Врачански през 1765 г.. Както е наречена от свещеници - "тази малка свещена книжка - с челни корици с размери 15/22 см" се съхранява в българския манастир „Св. Георги Зограф" в Атон, Гърция.
