Добрич вдъхва оптимизъм в последните години

Добрич вдъхва оптимизъм в последните години
Добрич вдъхва оптимизъм в последните години / cult.bg
Столицата на Добруджа вдъхва много повече оптимизъм в последните години, казва Красимир Терзиев, който e един от най-успешните и дейни съвременни български артисти. Роден е през 1969 година в Добрич. Живее и работи в София. Завършил е живопис в Националната Художествена Академия. От миналата година е кандидат докторант по Културна антропология в Софийския университет.

Индивидуални изложби има в София, Ню Йорк, Белград, Букурещ, Виена, Щутгарт. Негови филми са участвали на фестивали в Европа и Америка.

През 2007-ма Красимир Терзиев получи Наградата Гауденц Руф за ново българско изкуство.

Интервюто можете да чуете в прикачения файл.

Планираш ли изява в Добрич в скоро време?

Мисля, че не. В смисъл, че не съм имал покана, иначе – с удоволствие.

Например какво би направил?

Зависи от поканата. В повечето случаи просто показвам работите, които показвам където и да е другаде. Сега, ако поканата е за нещо специфично за мястото, разбира се, че бих направил нещо ново.

Следиш ли живота в Добрич?

Не много, повече от приятели, които виждам, но не бих казал, че имам някаква сериозна картинка.

Идваш ли често в родния град?

Общо взето само по празници.

Ако поканиш твои приятели тук, какво ще им покажеш?

Аз си спомням с много топло чувство за градската художествена галерия и като се връщам, винаги отделям по няколко часа, в които да мина по зали, да разгледам неща отново… Като съм имал гости, това е едно от местата, на които с радост съм ги водил.

Някаква промяна забелязваш ли в последните години?

Изглежда много по-оптимистично вече градът. Общо взето ми е драго да се разхождам през последните години, докато през 90-те имах постоянна депресия като се връщах, защото нямаше много оптимизъм. Градът изглежда живнал, стегнат…

Оптимизъм в хората ли виждаш, или?

Аз за съжаление не се виждам с много хора, освен с роднините ми, така че не мога да кажа какви са настроенията в хората, по-скоро съдя по външния вид.

Как ти стоят нещата тук – не ти ли липсва нещо по-модерно?

Е, то тези неща липсват в цяла България. За съжаление още си оставаме една много провинциална страна в Европа. Естествено, че ми липсват тези неща, а и не бих казал, че е въпрос на много пари – по-скоро е въпрос на настроение, на желание, а и на разбиране.

Ако решат да назоват градската художествена галерия, която каза, че харесваш, би ли имал някакво предложение?

Назоваването е винаги някакъв вид политически акт, така че не, не мисля че бих имал предложение.

Ако в Добрич се обособи някакъв парк със социалистически привкус, има ли някаква добра нишка в това?

Да, може би да. Това е концепция, която е била експлоатирана на някакви места, но които са много символни. Не бих казал, че Добрич е бил някога толкова ярък визуален символ на социализма. Вярно е, че в облика си на град има доста социалистически вид, но в сравнение с някакви такива места като Бузлуджа, Димитровград… Сега, паметниците от социализма имат ярка символика, имат някаква екзотичност, но не знам…

Тази година две произведения на Красимир Терзиев стават собственост на Центъра Помпиду в Париж. Предстои да се открие Галерията на Института за съвременно изкуство, на който той е член, с изложба, която засега е изненада. През април, добричкият автор ще участва в изложба в Лил. Франция и в проект в Синематеката в Лайпциг. През септември – в център Аргос за медиа и изкуство в Брюксел.