Археологическите изследвания на късноантичната крепост Палматис в Тервелско през тази година успяха да възстановят плана и устройството на откритата там епископска базилика, съобщиха от община Тервел. През 2018 година окончателно бяха установени размерите на базиликата – тя е с ширина 29 и дължина 58 метра. За съжаление зидовете на култовия комплекс са съхранени само в основата си, поради ваденето на обработени камъни през по-късно време.
Установени са и важни моменти от драматичните събития, свързани с разрушаването на крепостта.
Палматис е превземана поне два пъти, в края на VI или началото на VIIв. Тогава аварите и подчинените им кутригурски и славянски племена многократно опустошават северните части на Византийската империя. При едно от тези нашествия Палмате и района му са подложени на разорение. Тогава останалите местни жители и византийския гарнизон разделят крепостта на две и изоставят по-лесно достъпната част от нея.
Именно тогава катедралният храм търпи вътрешно преустройство и е оформен като епископски.
община Тервел
По-късно там се заселва ново, различно по своя характер население, което създава използва полуразрушената църква като кариера за строителни материали и удобно пространство за живеене. Скоро това поселение е отново опожарено и крепостта е изоставена за повече от век, когато живота в нея частично се възражда по времето на българската държава.
Край на безконтролното унищожаване на този уникален за територията на Добруджа археологически ансамбъл постави през 2016 г. археологическото проучване на крепостта. Разкопките се финансират от Община Тервел и Министерството на културата.
Крепостта Палмате е възникнала през късноантичния период на мястото на по-старо гетско, а в последствие и ранно-римско селище. Заградената площ е над 220 дка. Допълнителната защита е осигурявана от 20 бойни и наблюдателни кули. Двете крепостни порти са давали достъп до минаващ през крепостта път. Извън стените, по скалистите склонове и тереси на суходолието били пристроени квартали, а върху живописно разположения скален масив Шан кая се е намирал самостоятелно укрепен култов център.
Северозападно и югоизточно от крепостните стени са били разположени градските некрополи. Някога сегашния археологически комплекс е бил изключително важен светски, религиозен и административен център, разположена на границата между късно-римските провинции Втора Мизия и Малка Скития.
Днес територията на крепостта попада частично под съвременното село Оногур, но по-голямата част от нея е останала незасегната от съвременно строителство. За съжаление на тази територия са извършвани интензивни агромелиорационни дейности, а каменните останки са използвани като кариера до преди няколко години.
