На днешния ден се навършват 110 години от рождението на писателя Петър Славински – пръв председател на създаденото през 1979 г. Дружество на писателите в Добрич и голям дарител на града.
Петър Атанасов Чолаков – Славински е роден в София. През 1928 г. завършва гимназия в Стара Загора, а през 1932 – право в Софийския университет. Работи в Дирекция „Храноизнос”, в Столична община. Редактор е на сп. „Млад турист”, в. „Планинче”, сп. Сердика”, сп. „Българска община”. Той е първи кмет на София след 9 септември 1944 г. През 1953 – 1954 г. е директор на Държавния музикален театър „Стефан Македонски”. Носител е на литературна награда „Йордан Йовков” през 1985 г.
За творчеството на Петър Славински разказват в Библиотеката
След 1951 г. трайно се установява в Добруджа – в Шабла и Балчик, където живее и твори до края на 80-те години на ХХ век. Така става един от най-добрите познавачи и интерпретатори на добруджанското съвремие.
Петър Славински започва литературната си дейност през 1920-те години със стихотворения, разкази и приказки за деца. Печата във в. „Народ”, „Спорт”, „Ехо”. През 1930-те години пише исторически драми, разглежда проблемите на властта, на демокрацията и диктатурата, на творческата личност. В цикъла романи „Краят на господарите” отразява впечатленията си от Втората световна война.
Създава творби за съвременния живот в Добруджа - „Птици долитат при нас”, „Далечни далечини”, „Пролет в крайморския дом”, „Просторите на Добруджа” и др. Автор на сценария за филма „Птици долитат при нас”.
Произведенията на Славински са преведени на немски, руски, словашки, украински и чешки език. През 1981 г. Петър Славински дарява на Историческия музей в Добрич колекция от над 60 накита с висока етнографска стойност, събирани дълги години от артистката Роза Попова и нейния съпруг – писателя Чичо Стоян (Стоян Попов), както и над 90 старинни монети.
Тези ценни дарения музеят е експонирал досега в Добрич, Варна и Балчик. Писателят дарява своя личен архив на Държавен архив – Добрич, както и книгите си – на библиотеката в града ни.
Петър Славински е почетен гражданин на София и Балчик. За него Балчик е най-красивият и предпочитан за живеене град в света: „Балчик… стана нещо като моя творческа съдба“.
Писателят умира в София на 24 октомври 1993 г. на 84-годишна възраст.
Петър Атанасов Чолаков – Славински е роден в София. През 1928 г. завършва гимназия в Стара Загора, а през 1932 – право в Софийския университет. Работи в Дирекция „Храноизнос”, в Столична община. Редактор е на сп. „Млад турист”, в. „Планинче”, сп. Сердика”, сп. „Българска община”. Той е първи кмет на София след 9 септември 1944 г. През 1953 – 1954 г. е директор на Държавния музикален театър „Стефан Македонски”. Носител е на литературна награда „Йордан Йовков” през 1985 г.
За творчеството на Петър Славински разказват в Библиотеката
След 1951 г. трайно се установява в Добруджа – в Шабла и Балчик, където живее и твори до края на 80-те години на ХХ век. Така става един от най-добрите познавачи и интерпретатори на добруджанското съвремие.
Петър Славински започва литературната си дейност през 1920-те години със стихотворения, разкази и приказки за деца. Печата във в. „Народ”, „Спорт”, „Ехо”. През 1930-те години пише исторически драми, разглежда проблемите на властта, на демокрацията и диктатурата, на творческата личност. В цикъла романи „Краят на господарите” отразява впечатленията си от Втората световна война.
Създава творби за съвременния живот в Добруджа - „Птици долитат при нас”, „Далечни далечини”, „Пролет в крайморския дом”, „Просторите на Добруджа” и др. Автор на сценария за филма „Птици долитат при нас”.
Произведенията на Славински са преведени на немски, руски, словашки, украински и чешки език. През 1981 г. Петър Славински дарява на Историческия музей в Добрич колекция от над 60 накита с висока етнографска стойност, събирани дълги години от артистката Роза Попова и нейния съпруг – писателя Чичо Стоян (Стоян Попов), както и над 90 старинни монети.
Тези ценни дарения музеят е експонирал досега в Добрич, Варна и Балчик. Писателят дарява своя личен архив на Държавен архив – Добрич, както и книгите си – на библиотеката в града ни.
Петър Славински е почетен гражданин на София и Балчик. За него Балчик е най-красивият и предпочитан за живеене град в света: „Балчик… стана нещо като моя творческа съдба“.
Писателят умира в София на 24 октомври 1993 г. на 84-годишна възраст.
