И отпочна се вторият седмоднев от месеца шести на годината втора от управлението Му на Онзи, Който Пръв И Единствен В Романа „Винету” Намери Скрит Отговора На Въпроса Как Да Стана Премиер.
Тогаз една дева на име Лилия от клана Павлов дело чудно стори в прослава на всемилостивия гербератор. Затуй тръбачите медийни ерихонски възвестиха „Осанна” и „Ликуй народе”
Девата яви се край река Марица и лентата на деветкилометров път отряза, и всенародни тържества и увеселения започнаха навсякъде в земята с големина на длан човешка, щото за пръв път случваше се да бъде празнично открита дясната част от един път и то не цялата му дясна част, а само една отсечка деветкилометрова. Но на ония зълодяи дето злостни слова хортуваха за дясното платно и за лявото, казано им беше, че след време дева Лилия от клана Павлов и другото платно ще да открие.
В тия дни усилни човеците по агората гуша за гуша хващаха се и спореха за очите на един цар да светели ли или да не светели. И обиждаха се пред паметника царски, който вместо да обедини хората, пък разедини ги. Затуй излязоха едни менестрели от школата на АКАГА и подканиха всинца да се направят на маймуни.
А на едно поле учебойно, демек поле дето на бой учат се, гръмна гръм страшен и порази бойци четирима. Пък единият от тях оказа се, че бил от земята американска и питаха се човеците по агората като какво ще търси тук един американин? И на тях казано им беше, че случайно станало всичко и от тревоги нужда няма.
Но тревогите плъзнаха. Стигна се до петък и крава изцвили, славейче излая, а кон като сиамска котка измяука, риба измуча, а крава изгрухтя най-свински и връз един бор покачи се.
След тия знамения и поличби най-страшни, вредом рев, вой и скърцание със зъби настанаха, а родът человечески беше предаден на гибел телесна и погибление духовно.
И започна предаването „Шведска маса”, а две твари ужасни, що Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон злова гнъсни заредиха.
Още в началото на предаването ефирът се разлюля от гъгнивата версия на Стефифешън на старото парче „Моите кафеви очи”. Беше трудно за слушане и за изтърпяване. Точно в този напрегнат момент позвъни извънредният и пълномощен посланик на предаването от село Черноград. Бат Недко отново припомни, че е време за бране на череши и разкри детайли от дневната надница на циганите черешобери... за всеобща почуда се оказа, че вече надхвърляла 100 лева на ден.
После похвали новороденото конче в личното си стопанство и сподели, че животинката само го хапела по задницата. Естествено беше засегната и темата с футбола, затова Весо Максимовсон радиоизпусна песен на Стефифешън, в която тя рапира и хъхри страховито. Същият той показа скритата си същност на алчен тип, обявявайки, че иска да бере череши в Черноград, заедно с циганите.
Последва рубриката „Колосални простотии”, в която намериха място всички обявления от бургаската стокова и фондова борса. Оказа се, че на пазара се търгуват китеници, губери, родопски одеала и най-вече юргани, при това на доста дълги позиции. Ето защо позвъни слушател със свободни капитали и пожела да придобие всички юргани за 100 лева.
Последваха просташки откровения на двамата водещи кога, точно къде, с кого или сам-самички са спали под юрган.
После пък позвъни слушателят Ванко и попита откъде може да си купи двукасетъчен дек или касетофон, за което беше надлежно упътен.
Думата беше поискана и дадена на слушателя Ники, който обясни ,че в Бургас не се казва „в гардероба”, а правилната бургаска форма е „в гардероПа”.
И тъй се стигна до основната тема, „КАКВО МИСЛИТЕ ЗА ПАМЕТНИКА ЗА ЦАР САМУИЛ, ЧИИТО ОЧИ СВЕТЯТ?”
Ники обясни, че темата е болна, защото рогачи махат по задачи, що ли това значи. После добави, че срещу паметника вдигат шум само фалшиви интелектуалци и припомни, че в първоночалния си вид очите на лъва пред Паметника на връх Шипка първоначално били... прожектори.
Иван Терзиев обясни, че очите на цар Самуил светят само тогава ,когато пред него застане истински българин или истинска българка. А очите сега били... тъмни.
Ники попита какво биха казали злобните души, ако очите на Самуил плачеха, а не светеха. Тук Максимовсон предположи, че недоволни пак щеше да има и обвиненията щяха да са, че паметникът насажда нихилизъм и слабост.
И пак прозвуча Стефифешън, за да засили тягостното чувство.
Римлянина призова да се направи конкурс за очите на Самуил и за целта всички 240 депутати да си снимат очите.
А неизвестен слушател грабна телефона, за да каже, че няма никакво значение какви са очите на паметника на Самуил, защото страната ни имала нужда от паметници на своите царе, а не на съветски окупатори с шмайзери в ръци.
И тъй свърши всичко
