И настана време разделно за племената пенсионни. И излезе Онзи, Който Здравето Си Разби Да Излекува Държавата От Вируса на Тройната Коалиция и рече им на хората, че ще им вземе събраните парици на вноски, че да ги раздава Той.
И вдигна се ропот и хората свъсиха вежди, ама туй със свъсването на вежди хич даже не отклони го от пътя Му.
Пък после едни казаха, че това ще е нечеловеческо деяние, а други защитиха го и тъй цяла седмица.
Накрая излезе на агората пред хората Онзи същият, пък им рече:
Радвайте се и веселете се, защото видях в бъдещето и реших чак след три години да ви разбутам вноските.
И като рече това хората се възрадваха, пък тръбачите медийни ерихонски надуха тръбите си с едно сърдечно „Осанна”.
Ама радостта всенародна спря, защото на Бойко цветаня му рече, че Първият Георги на държавата бил близо до главата на някой си октопус, а Първият Георги, що уби страшното и много рогато чудовище архариус отвърна, че до тоя октопус бил друг и името му цветно назова, че му и пет въпроса зададе, кой от кой по-страшен.
А в разнородното събрание, където първенците народни се бяха събрали, един мъж оплака се, че една дева на име Искрящата от рода на Фидосиевците го насилила, пък после призна си, че с пръст не била го докоснала, но късно вече беше. Духът беше напуснал бутилката и вече всякой мъж в разнородното събрание поглеждаше със страх и боязън към девата искряща, че да не натисне го и него да някоя мивка.
В края на седмоднева чу се, че партия АБВ щяла да се строи с нов градеж, с ново лице и нов дух, ама после оказа се, че новото е добре забравено старо, т.е. и членове и лидери щяли да бъдат познати от лани стари муцуни.
И нещо се обърка и злото, което спеше под камък, измъкна се навън и с него запъплиха двете радиоизчадия Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон, пък притъмня и тъмно стана, че чак вестниците писаха, че един световен лидер имал тъмни сенки под очите.
Тъй свършиха добрите дни и настъпи мрачната епоха, която хронистите нарекоха „Шведска маса”.
В началото се чу недъгава песен на ужасния вокално-инструментален състав Тинаривен от ЮАР. Вярно е, че изпълнителите се стараеха, но песента им беше ужасна и никой не тъгува за нея след свършването и.
След туй се четоха вестници, където бяха написали заглавието „Украйна – с голи гърди срещу Путин”. Двамата водещи се обединиха около мнението, че в руските вестници заглавията са били „Русия – с голи путини срещу Украйна”.
Тъй неусетно се стигна до рубриката „Масов делириум”, когато стана ясно, че този път всички са си пили хапчетата и лудите не са писали много във форума и фейсбук профила на предаването.
По някое време Максимовсон и Калудовсон почнаха да питат и разпитват хората кой бургазлия заслужава да бъде избран за почетен гражданин.
Една фейсбукърка с име Златина предложи папата, защото това щяло да превърне Бургас в център на папски туризъм. Втори фейсбукър Тодор, пък номинира двамата водещи за почетни граждани, но с условието да бъдат свалени след това от ефира. После позвъни един, който посочи за кандидат Първанов и като подгласник Йоан от рода Костадинов.
След него думата поиска Борислав от Пловдив и издигна за високата чест футболния бос Митко Събев.
Тези думи вбесиха човекът Радо, който избумтя в ефира.
Той обяви, че не е продал трактора на кооперацията в село Меден кладенец, а го дал във вторични суровини, за което деяние имал приходен касов ордер. Заради всичко това се обади нов слушател, който се нарече с името „Сеялката” и заклейми Радо като недостоен човек от Ямбол и затова го номинира за почетен гражданин, защото досега издигали все достойни, а време било за недостойни кандидатури.
Радо обяви, че трябва двамата безумни водещи да бъдат категоризирани в първа степен, та да си гледат спокойните старини още преди 60- тия си лазарник, тъй като занаятът им бил да се занимават само с ефирни идиоти. Другият слушател Сеялка, направо номинира двамата наглеци за почетни граждани на Бургас, което принуди всички местни нотабили, трътове и безиргени от „голямото добрутро” да си изплюят обратно сутрешното кафе.
В допитването на Стан Явлението Димитров се чуха много мнения, ама най-въртоглавото беше на един тип, който пожела неговото куче да станело почетен гражданин.
И никой друг не се обади, заради което се премина към рубриката „музиКАЛНА катастрофа”.
Без никаква редакторска намеса ви представяме анализа на критика Жулиен Думбазов:
В днешната фундаментална и основополагаща за българската култура рубрика „музикална катастрофа” ще представя на вашето внимание непостижимия и ненадминат хит „Краят на всяка игра” в изпълнение на талантливия трубадур на родната естрада Борис Годжунов. А в музикално отношение този хит е истински коктейл от латиноамерикански ритми, в който се долавят щрихи танго, румба, ча-ча, пача и леко вино.
Не е никак случаен факт това, че същата тази песен се е пяла и танцувала пред хиляди хора в зала „Универсиада”, а отвън поне още две хиляди души са давали по едно агне за един билет, при това за правостоящо място и то във фоайето без никаква видимост към сцената.
Кажете ми за кой днешен български певец някой би дал дори и половин овца, за да го чуе?
Изследванията на научни колективи от Института по овцевъдство в края на шейсетте и началото на седемдесетте години на миналия век показват, че при радиоизлъчване на музикалния шедьовър „Краят на всяка игра” производителността на труда в предприятията от леката промишленост се е увеличавала с 16%, а млеконадоят в кравефермите и овцефермите е достигал 48% ръст. В сравнение през довоенната 1939 год., когато е нямало такива хубави песни, тогава в предприятията трудящите са били жесткото експлоатирани, съответно производителността е била ниска, а за млеконадоят няма никакви данни, но при всички положения е бил по-малък, а овцете са били тъпи като гъдулки и никой не ги е анализирал.
Всемирният характер и общовалидните императиви в песента се доказват по един категоричен начин с встъпителното борисгоджуново прозрение „Всяка игра започва така”.
Значи няма пет шест, няма тинтири минтири, както казват тъкачките рекордьорки, които обслужват с едната си ръка по 24 стана едновременно, а с другата ръка плетат вълнени пуловери или подшиват якички за войнишки униформи, а през почивката с двете ръце люлеят люлката на своето бебе и шпакловат северната стена на читалището.
Ролята на ръката на трудовия човек в родната естрада и респективно родната култура по онова време е била централна.
„С мойта ръка твойта ръка аз избрах” – пее Годжунов и фино въвежда щрихи от една нова еротика, която страстно се задълбочава със следващия стих:
"Плахо поканих те аз
Ти се засмя, кимна глава,
после танцувахме валс."
Не някакъв гнусен и човеконенавистен рап, поп, рок или недай си боже рейв, а валс!!
Тази песен е доказателство за денонощната ангажираност на трудящата се младеж към изпълнение на петилетния план в Долноезеровския пети микрорайон.
"И може би една любов отмина край нас,
нашите съдби решила да сплете за час."
Иначе казано, един български младеж и една българска девойка за един час могат да направят онова, което други техни връстници от загниващите капиталистически страни не мога да постигнат за две седмици. Нашата прогресивна младеж за това време се запознава, усмихва се, клати глава, играе валс и се сплита и оплита съдбовно, а за това време ония декаденти с плоски ходила на запад от Калотина още се плацикат с първото кафе, консуматори таквиз.
„Краят на всяка игра” е песен за надеждата, че напролет всичко се връща и любовта и заема към взаимоспомагателната каса:
„Може би тя със пролетта
Ще се върне пак”
Борис Годжунов напевно ни въвежда в кръговрата на чувствата, който илюстрира с думите:
"Пак непознат пита дали
Може до теб да върви..."
С този достоен финал се загатва, че пак ще се играе валс и ще се ходи до съвета, за да се подпише брак и двама души да изградят най-малката клетка на обществото, която ще започне своя живот с пожеланието:
"Скъпи младоженци, обичайте се, родете си деца и си плащайте редовно вноските по заема от държавна спестовна каса, скъпи родители, помагайте на младите и редовно им пращайте компоти и лютеница и луканки от село.”
Всъщност не, туй съм го объркал, то е от рецензията ми за новия прочит на оперетата „Продадена невеста”
В заключение мога да препоръчам песента „Краят на всяка игра” да бъде излъчвана по селските радиоточки, по време на манифестации и разбира се, по време на ленински съботници.
И не забравяйте!!!
Когато Борис Годжунов е достигал до първо място в музикалните класации, тогава лейди Гага оше е била неродена мома.
Оставам ваш
Жулиен Думбазов.
И малко преди края на предаването милионите фенове на стила „индустриална романтика” дочакаха поредната серия на уникалния сериал „Непресъхващо лове”, чийто рейтинг отново удари тавана.
Главните герои Стамат и Хортензия най-сетне се явиха на кастинг очи в очи срещу журито на риалити шоуто „Парланго - сцена на гредите”. Хортензия зяпаше като отворен бидон с кисело зеле, а съпругът й се беше вдървил целият, като дървенията беше обхванала и слабините му.
Малко преди да бъдат изритани от кастинга на шоуто една от перверзните членки на журито видя издутината стаматова и пожела да бъде даден още един шанс на Стамат и Хортензия.
"Май ще има садо-мазо секс", почнаха да пишат по форумите феновете на сериала, а тази прогноза доведе до покачване на акциите на продуцентската компания „Говно’р брадърс”.
Така се изниза поредното издание на „Шведска маса” и заплаха страшна и свирепа се чуя в края му.
Максимовсон и Калудовсон обещаха да са на линия и следващия петък, а това вече беше настина страшно…
Ако го давате куражлии, чуйте по-страховитото от днес в звуковия файл
