Възможно ли е човек да се изложи в тоалетна в няколко европейски града? Какво означава „жепеец под прикритие”? Как да изпитате „Гросe радост в Дойчланд” и защо в Брюксел също се радват на пожарникар? На тези въпроси отговаря новата книга на Красимир Калудов, която се нарича „Пътевлудител (пътешествия, които влудяват)”.
В нея са събрани близо двадесетгодишните Калудови митарства из Европата, които е започнал още като ученолюбив пубер с тур на овациите в Чехословакия. Чувал съм го да твърди, че макар и дважди ходил до Рим, със сигурност ще се връща във Вечния град още много пъти. И че в Гърция слушат гръцка музика, а гъркините си тежат на мястото, понеже са едри.
Доколкото познавам автора, абсолютно всички истерично-смешни преживявания по време на път са чиста истина. Но при него истината не боли, а разсмива до сълзи. Дори и в най-напечените чужбински моменти, когато те изхвърлят от влака, защото родният продавач не ти е дал запазено място, например. Или кипърски келнер те държи жаден до смърт, просто защото така е решил.
Ето, уверете се сами: „... Включих телевизора, по някакъв музикален канал брадясал турски рокаджия с два литра гел по косата пееше тъжно и аха-аха да разкъса черната си копринена риза, а камерата показваше в близък и далечен план приятно закръглената лирическа героиня, заради която певецът се дра четири минути и 23 секунди... „
Силно ядосан от втрещяващия (да не кажа друга, по-лоша дума) аргумент на Красимир „Не съм ти казал, че имам нова книга, да не се чувстваш задължен да я прочетеш, понеже си ми приятел”, изгълтах суперинтересното и забавно четиво за две нощи. На онзи критик, който му обявил, че това не е никакъв пътепис, мога да кажа онова за майната.
Търсете „Пътевлудител” от Красимир Калудов на бургаския книжен пазар, чувам, че вече се изчерпвала...
