Защитени видове се превръщат в угощение за гладни ромски фамилии. Жители на бургаския квартал „Горно Езерово“ не се смущават да говорят за кулинарните си открития, директно разказват как лебеди и пеликани ставали на яхнии, пържени бутчета и дори разкриват тънкости в готвенето.
От oрнитолози научаваме за фрапиращи случаи в Югозападна България, където специалитет сред местното население били кюфтенцата от корморани, смесени със свинско и богат сет от подправки.
В „Горно Езерово“ с мъка споделят, че тази година, заради меката зима, дивите птици рядко присъствали в менюто им. Част от пернатите вече се били изтеглили на север, други пък - били навътре във водоемите и трудно идвали на разстояние, достъпно за стрелба с въздушна пушка или прашка. Затова и се считали за истински деликатес.
От РИОСВ преди броени дни съобщиха, че няма нито един официално постъпил сигнал за незаконен отстрел на диви птици, още по-малко за консумация на месо от защитени видове.
Какво се случва далеч от бдителните погледи на институциите, разкриват обитателите на гетото в квартал „Горно Езерово“ пред репортер на DarikNews: „Тук са бедни хора, имат по пет-шест деца. С каквото намерят - с това се хранят!
В контейнерите отиват, събират кутии, храна всякаква ядат. Ако един стрелец излезе и бан-ман застреля, я лебед, я пеликан… и птицата вече е паднала. Един такъв като нас я намира, носи си я вкъщи и я яде. Това е месо!", казва Адрей Иванов.
Народната мъдрост: „Гладът е по-силен от тока“ тук важи с пълна сила. Местните не се притесняват да се впуснат в кулинарни експерименти. „Ние, дето сме гладни, от където минаваме, това ядем“, жалва се 65-годишната Султанка Стоянова. „И тази жена да намери птица, и тя ще я занесе вкъщи и ще я изяде“, вдига ръце друг от обитателите.
Султанка Стоянова
Жителите на квартала твърдят, че неизвестни стрелци, скрити в тръстиките по бреговете, сваляли от засада защитени птици: „Без пушка не става. Ние как с ръце да хванем лебед? Андрей твърди, че дори бил пряк свидетел - пред очите му стрелец гръмнал лебед. „Изкара ножа и му взе дреболиите. Питам го: Защо само дреболиите? А той: Туй е най-вкусното!“.
Местните вече са усвоили спецификата в приготвянето на нетрадиционния улов. И с вещината на майстори, подробно разказват за вече утвърдения технологичен процес. От думите им става ясно, че в случая много важен бил балансът на вкусовете и консистенцията. Добрата презентация не била задължителна.
Васил Атанасов
Попитахме трима от жителите на „Горно Езерово“ каква е тайната на добрия вкус:
Васил Атанасов: „Вкусът на лебеда е като агнешкото. Много хубав е! По-вкусен е от пеликана. Аз пеликан съм ял също. Но мирише на риба. Ако го ядеш така, е много гаден. Трябва да му знаеш порцията: Месото го държиш в чесън и оцет 24 часа, слагаш солта и след това го правиш както искаш. Но трябва на силен огън да го печеш.
Емилия Чолакова: Аз такива работи не ям, от магазина е най-вкусно. Мъжът ми работи, 100-200 лева на ден изкарваме и готово си купуваме…“
Андрей Иванов: „Кокошката как я правиш – същата работа. И с кисело зеле може, и с картофи…Обаче сега не пипам изобщо“.
Андрей Иванов
Андрей признава, че преди няколко години, заедно със сина си, били на косъм от смъртта, след гощавка с дива птица. Оттогава не кусвали: „Голям студ беше тази година, езерото замръзна. Излизам да се разкарвам и гледам застрелян един лебед ли беше, пеликан ли беше… не помня.
Обаче като го видях, че е голям, очите ми светнаха. Викам: Ще му взема двата бута, ще го изпържа и ще го изям. Обаче разболях се… не можаха да намерят от какво…Кръвта ми отиде в София… Знам много добре за какво става въпрос, заради туй, тези неща сега не ги бараме“.
Д-р Петър Янков
Орнитолозите са категорични, че рисковете за човека от консумацията на месо от диви птици са много големи. „Най-опасното в случая е, че пеликаните, лебедите и другите водолюбиви птици, са едни от най-вероятните и по тази причина най-опасните преносители на птичия грип. Те са естествените резервоари. В един момент организмът им отслабва и избухва.
Рискът - когато ги обработват, хора да се заразят от птичи грип, е изключително висок“, подчерта д-р Петър Янков от Природозащитен център „Пода“. И допълва: „Пеликанът е птица, която е на върха на екологичната пирамида.
Това е хищник, с него нищо не се храни. Той е като кучето, като чакала, като лисицата. Лисицата и кучето не я яде. Така и пеликанът! Трябва да е много изпаднал един човек, за да яде пеликан.
Лично аз не вярвам, не съм видял, не знам за такъв случай, но не го изключвам - човекът е способен на всичко. Кормораните, които са родственици на пеликаните - за тях съм чувал, че месото им мирише на риба и не става.
Но по Струма ги ядат. Ромите ги смесвали със свинско и правили кюфтета. Такава им била рецептата“.
