Феникс Върбанов е на 56 години. Напуска България през 1976 година на едва 14 годишна възраст, когато заедно със семейство си отпътува за френската столица. Там родителите му основават текстилно ателие, а в началото на 80-те години се местят в Китай.
Днес Феникс Върбанов има своята успешна кариера на художник. Съчетава в творбите си традициите, попил в България, Франция и Китай. В пленера на Дарик радио „Звук и цвят“ участва за първи път.
Финалният щрих на творбите му, по които работи в хотел парк „Магнолиите“ в Приморско, ще бъде представен в Бургас на 24 септември. В КЦ "Морско казино", в зала „Георги Баев“ от 18.00 часа ще бъдат представени творбите на всички 15 художници, които се включват в 19-я пленер на Дарик радио.
Участване за първи път в пленера на Дарик радио. Какво ви провокира да приемете поканата?
Винаги се връщам в родния си край с много голямо удоволствие. Аз съм роден в България, но я напуснах много рано. Сега в мен има известна носталгия. Разговарях с известните художници Нина Ковачева и Валентин Стефанов, които при предложиха да участва в този пленер. Те бяха хората, които отправиха поканата към мен. Това наистина много ме зарадва.
Какво да очакваме от вас на финалната изложба в Бургас? Ще видим ли провокация от Феникс Върбанов?
Не бих казал, че ще има провокация. Аз продължавам по следите на своя път. Ще се постарая да направя няколко творби, които да бъдат емблематични. Такива, които ще паснат на това, което аз творя. Излагам свои неща няколко пъти тази година – във Франция, Китай. Ще ми бъде изключително интересно да видя как хората тук ще реагират на моите работи.
Намираме се в прекрасния комплекс „Магнолиите“, край морето – в тази връзка да запитаме ли каква е бъде темата на творбите, по които работите или предпочитате да изненадате публиката?
Картините са от един мой цикъл, който се нарича Oceanus Procellarum, което всъщност значи океанът на бурите или едно море на луната. Мога да кажа, че по-скоро съм задвижил едни неща в по-лирични и по-емоционални линии. Надявам се, че у хората, които видят творбите ми, ще се родят силни емоции – такива, каквито природата умее да създава.
netinfo
За създаването на една творба е нужно уединение. Как оценявате колаборацията, в което се намирате тук в Приморско? Сред толкова имена в изкуството.
Случва се една обмяна на идеи. Това разбира се дава възможността на един художник да приеме идеите и на другите, да се обогати от другите художници. Това е една сила, едно богатство. Надявам се, че това ще се отрази и в работите на творците. Творческият въздух е много важен за един художник.
Хубаво е, когато се обменят идеи на виждания, на философия, на виждане на един свят, в който ние творим. Един свят, който е труден. Аз съм създаден от три полюса - работя в Китай, живея във Франция и излагам в България.
Столчето, за да стои трябва да има три крака. Опитвам се да съчетавам трите култури, за да мога да изразя своето виждане и да покажа творчеството си. И строя мостове между различните култури. Българското е много важен момент в моето творене, защото тук съм израснал. Моите родители бяха художници и успяха да ми предадат щафетата.
Казвате, че строите мостове. Китай и България са две много различни страни. Къде ви е по-лесно да творите?
В Китай мащабите са много по-различни. Това в държава, в която има много енергия и много движение. Много резки промени се случиха през последните 30 – 40 години. За сравнение с България е малко трудно. Китайското мислене съществува от 10 000 години, казват те самите.
Усеща се енергията на китайците, с която искат да завладеят света. Усеща се и в арт пространството. Много художници там се борят за своето място, за нови идеи в абстрактното. В същото време има и граници в обществото. Ние художниците опитваме да ги разбиваме по някакъв начин.
Интересна история знаем има вашето семейство. Какво ви дава тази история?
Дава ми не само таланта, но и творческо богатство. Със баща ми бях в Китай през последните години от неговия живот. Това беше в края на 80-те години. Там той създаде Институт по текстил близо до Шанхай, в една академия, която е най-голямата в Китай.
Там с него успяхме да обменим много хубави идеи за бъдещето в изкуството. От него научих как можеш да създаваш съвременни неща, използвайки традициите. Това ме накара да имам все по-засилен интерес към китайското изкуство. И да черпя от него нови идеи и неслучайно следвах и учих две години там. За мен беше късмет да мога да бъде свидетел на неговото творчество.
netinfo
Кога вратите на изкуството се отвориха за вас? Кога беше моментът, в който решихте да пристъпите през тях?
Мисля, че това се случи, след като влязох в Парижката академия по изобразителни изкуства през 1980 година. Тогава почувствах, че съм в пространството на изкуството. Там беше много хубаво. Даваше се свобода на мислене, човек срещаше нови интересни хора.
Кажете ни няколко думи за вашите колеги, с които сте тук в Приморско.
Не познавам всички, но се опознаваме. Аз съм доста близък с Валентин и Нина. Те работят с инсталации, правят видео. Също така са много добри в пластичното изкуство. И двамата са живописци. Останалите откривам сега. Ще ми бъде много интересно да видя работите на всички на изложбата. Смятам, че ще бъде много успешна, защото има различни генерации. Предполагам, че ще видим една много интересна панорама на българското изкуство днес.
Чуйте интервюто с Феникс Върбанов в звуковия файл:
