Пламена Джигова
Рано или късно, идва време, в което всеки ученик си мечтае за последния си първи учебен ден. Истината – 15 септември дебне като злокобно проклятие, застигнало всеки, дръзнал да се роди. Първият учебен ден рядко изпълва смисъла си, що се отнася до учениците. За родителите обаче това е краен срок на трескава подготовка.
“Проклятието 15 септември не съществува” – би казал всеки човек, гордо завършил средното си образование. Къде е истината? Да вземем например родителите на ученици в малките класове – купуват учебници за децата си, но рано или късно им се налага да прочетат поне един от уроците в тях. Купуват тежки раници, които сами те носят след края на учебните часове. Почти всеки ден се разхождат до училище, за да приберат отрочето. За капак, ако пропуснат родителска среща, трябва да се явят на учителска среща на четири очи. Когато ударим чертата, излиза, че не само не сте се отървали от училището, но и разходите ви значително се увеличават в негова полза. Като досаден бонус към този кошмар идват рекламните фонтани, свързани с първия учебен ден.
Шегата настрана, но никoй не се осмелява да попита родителите как се справят с разходите по учениците. Образованието е задължително, а ученик без тетрадки и учебници е заклеймен от институцията като безотговорен и мързелив. От друга старана, когато в отделни училища се въведат задължителни униформи или пък има стол за хранене, услугата отново е за сметка на родителите. Всеки родител иска най-доброто за детето си, наливайки пари в системата, с надеждата, че единствен изход от недоимъка е образованието.
Най-вероятно още от ученическите години у всеки човек се е скатало тягостно чувство, излизащо на повърхността при назоваване на кодовите думи “15 септември”. Сега разбираме, че има защо – не заради края на лятото, не и заради самото училище, било е заради предчувствието, че някой ден ще разберем, че портфейлът ни не е бездънен.
Какви разходи правят и за какво си дават парите родителите в Бургас, попита Пламена Джигова. Чуйте звуковия файл
