Интервю с Георги Киряков, председател на Контролния съвет на партията и кандидат за депутат от 1-ви МИР за парламентарните избори през май 2013 г.
Г-н Киряков, наблюдаваме ли разпад на "България на гражданите", онзи ден напуснаха девет софийски структури, а вчера и най-голямата организация в Пловдив, район "Централен", също напусна?
Не бих говорил за разпад, при положение, че от над 230 изградени и функциониращи структури на партията, напускат отделни членове, макар и някои от тях да са председатели. В София реално са си подали заявления за прекратяване на членство само трима председатели, а не целите ръководства. Други членове не са напускали. Освен това, считам, че напусналите имаха сериозни идейни различия с останалите членове. Както вече знаете, партията на г-н Бареков се позиционира ясно в центъра, а ние сме последователни в отстояването на десните ценности и дясната политика. Тоест напускането може да бъде прието и за чисто идеологическо и не може да бъде считано нито за вълна, нито за лавина, нито за тенденция. Все пак сме демократична държава и демократична партия и никой не може да бъде задържан насила, особено ако не споделя първоначалните принципи и ценности, залегнали в учредителните ни документи, в това число и в Устава на партията.
Това означава ли, че няма драма с напускащите?
Точно това искам да кажа. Не само, че няма драма, но и се разтоварваме от едно друго сериозно бреме. Единият от напускащите, г-н Красимир Манов, председател на район „Надежда”, беше завел дело срещу решенията на Националното ни събрание, което се проведе в края на месец септември. Сега, предполагам, оспорването на решенията ще падне и партията ще заработи нормално.
Казвате, че има дело в съда. Какви бяха основните аргументи в тази жалба и имат ли основание?
Не съм запознат в детайли със самата жалба, но знам, че се оспорваха чисто юридически процедури. Информацията, която имам за хода на делото е, че прокуратурата е счела всички аргументи на жалбоподателите за неоснователни. В този ред на мисли искам да кажа, че явно е имало и доза личен мотив за напускането. След като са отпаднали основанията за делото, може би напусналите повече не са виждали смисъл да останат, а не може да се изключва възможността да са били добре мотивирани при вземането на своето решение.
Какво искате да кажете, че е имало финансово предложение ли?
Не твърдя подобно нещо, но по пътя на логиката, не мога и да го изключа.
Сега да минем и на темата Реформаторски блок. Какво се случва там?
Отпадането от преговорите на „Синьо единство”, поне на този етап, не поставя под никакво съмнение проекта „Реформаторски блок”. Той е крайно необходим и върви в правилната посока. За мен няма алтернатива на обединението в дясно. И тук трябва да кажа, че имаше леко залитане в центъра, за което Дясното крило в нашата партия дадохме ясен знак, че няма да приемем. Първо, защото партията на Бареков за заяви като центристка, и второ, понеже ясно сме записали в нашия Устав, че „България на гражданите” е дясна партия, не дясно центристка, още по-малко центристка.
Значи ли това, че има разцепление вътре в партията?
Не не значи. Това означава само едно, че има ясно идейно позициониране, към което ние трябва и ще продължим да се придържаме. Всичко останало е опит за подмяна, опит за нагласа към хаотичните обществени настроения, което е не само погрешно, то е и популистко.
Какво друго се случва в Реформаторския блок и как вървят преговорите?
Утре (20 декември) се очаква да бъде подписано коалиционното споразумение, в което са разписани принципите и ценностите, върху които ще се опираме в нашата дейност. Върви се не само към федерация, но и при добро развитие на политическата ситуация, към обединителен процес.
Имате предвид една партия ли?
Пак казвам, че ако се продължи по тази линия, по която се върви сега, може и трябва да се стигне дотам.
Не искаха ли същото и от „Синьо единство” и не бяха ли отстранени именно заради това си настояване?
Не бих искал да коментирам процесите в други партии, но все пак мисля, че там има неразбиране на разликата между политически необходимо, разумно и логично, и индивидуалните планове, стремежи и амбиции. Дано прояват здрав политически разум и се върнат уверени в успеха на проекта в преговорите.
Значи според вас няма изгледи за разпад на Реформаторския блок?
Не само, че няма изгледи за разпад, но дори има ясно видими процеси на консолидация и на постигане на политически компромис. Различията са изгладени, балансите са постигнати, целите са набелязани, мотивация има. Оттук нататък следва сериозната работа по подготовката на изборите за Европейски парламент, а защо не и на предсрочни избори за Национален парламент.
