Изстрелването на ракетата-носител Вега с европейския спътник ЛИСА Патфайндър (LISA Pathfinder), което трябваше да се състои сутринта на 2 декември от космодрума Куру във Френска Гвиана, е отложено по технически причини, които са свързани с ракетата-носител, съобщиха АФП и ТАСС.
Техническите служби работят над отстраняването на проблемите. На 2 декември след анализ на положението ще бъде решено дали стартът да се състои на 3 декември.
Експерименталният европейски спътник ще тества техника за откриване на гравитационни вълни във времето и пространството, припомня Ройтерс. Планирано е космическият апарат ЛИСА Патфайндър да се отдалечи на 1,5 млн. км от Земята и да предостави на учените нова перспектива за изследване и разбиране на процесите във Вселената.
Спътникът ще се фокусира в бързо движещи се обекти с огромна маса, като сливащите се черни дупки. Тяхната материя е толкова плътна, че от тях не могат да се отскубнат дори и фотоните поради невероятните гравитационни ефекти.
„С този апарат пред нас се отваря нов прозорец към Вселената. Бог знае какво ще научим от него”, заяви Оливер Йенрих, заместник ръководител на проекта към Европейската космическа агенция.
Досущ като светлината, и гравитацията се разпространява под формата на вълни. Но за разлика от светлинните лъчи, гравитационните вълни огъват пространството и времето, феномен, предвиден от физика Алберт Айнщайн преди един век. Преди неговата Обща теория на относителността, гравитацията се разглеждаше като силата, въздействаща между две тела.
В епохата преди Айнщайн физиците считаха, че ако Слънцето изчезне някой ден, хората на Земята ще го почувстват веднага. Но от гледната точка на Айнщайн, ефектите от подобен феномен ще бъдат усетени едва след осем минути. За това време светлинните и гравитационните вълни ще преминат разстоянието от Слънцето до нашата планета.
Досега всички опити да бъдат наблюдавани гравитационните вълни с разположени на Земята детектори се оказаха неуспешни. Но масивни обекти, като черните дупки, нагъват времето и пространството много повече, отколкото небесни тела с по-скромни размери, като Слънцето.
Космическата обсерватория за наблюдение на гравитационни вълни ще се нуждае от три спътника, летящи в триъгълна формация на височина 1 млн. км. Апаратите ще носят на борда си малки кубчета, които ще вибрират при сблъсъка си с гравитационните вълни. Този процес напомня донякъде поклащанията на шамандурата, когато я блъскат вълните. Използвайки лазер за измерването на нищожните изменения в разстоянията между кубчетата учените ще се опитат да проследят гънките във времето и пространството.
Засега проектът ЛИСА (Evolved Laser Interferometer Space Antenna) ще изпробва концепцията с два метални куба, отдалечени на 38 сантиметра в един единствен космически апарат.
Източник: БТА