/ ThinkStock/Getty Images
Френски и австралийски геолози са проучили състава на скалите на островите в южната част на Индийския океан и са установили, че там се случва формиране на „ембрионален континент“. Резултатите от проучването са публикувани в американското списание Terra Nova.

Смята се, че континенталната кора расте на границите на континентите и океаните, в така наречените субдукционни зони, където океанските литосферни плочи потъват в мантията, под континента. Когато те се разтопят и смесят с основния материал на континенталните плочи, се образува гранитна магма, която, нарастваща, образува горния, „гранитен“ слой на континентите.

От геоложка гледна точка именно този външен слой отличава континентите от океаните: сравнително тънката океанска кора се състои главно от базалти, образувани в резултат на топене на материала на мантията, докато континенталната кора е по-дебела и има гранитен състав.

Резултатите от проучване, проведено от учени на островите на архипелага Кергелен, разположени в Индийския океан близо до Антарктида, показват, че гранитната магма, а оттам и континенталната кора, може да се образува не само в зоните на субдукция, но и директно в центъра на океаните. Авторите предполагат, че така се раждат нови континенти.

Островите на архипелага всъщност са върховете на вулкани, извисяващи се над водата, пробиващи океанската кора на платото Кергелен. Потоци базалти, изляти от тези вулкани, образували острови. Наред с традиционните за океаните базалти обаче има едно проникване (магматично въвеждане) на скали от гранитното семейство, които са с по-кисел състав - сиенити, които се срещат само на континентите. Поради това проникване, кората в района на Кергелен е необичайно дебела, както на континентите.

След като проучиха геометрията и вътрешната структура на сиенитното навлизане в интрузивния комплекс South Ralle du Baty на централния остров на архипелага, авторите установяват, че това проникване също се случва по същия начин, както на континентите: в няколко слоя, всеки от които постепенно издига околните скали. Датирането на слоевете показа, че общото време за образуване на сиенитно проникване обхваща приблизително 3,7 милиона години - от 11,6 до 7,9 милиона години.

Авторите формулират хипотезата, че сиенитният масив на остров Кергелен всъщност е „ембрионът на континента“, който след милиони години ще се превърне в пълноправен континент. В статията те подчертават, че за окончателното заключение е необходимо да се проучи подробно химичният състав на сиенитите, за да се разбере произхода на неговата магма и да се възстанови историята на нейната еволюция.

Масивът South Ralle du Baty е единственият известен пример за проникване на киселини, разположен в центъра на океанската литосферна плоча.
Агенция "Фокус"