Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който е самопровъзгласил се миротворец, водещ кампания за получаване на Нобеловата награда за мир, най-накрая получи своята дипломатическа победа, която беше документирана от журналистическите камери вчера, когато лидери от цял свят долетяха в Египет, за да подпишат сделката за прекратяването на огъня и освобождаването на заложниците, която той договори между Израел и „Хамас“.
Но трайният мир предстои да пусне корени, а докато това се случва, анализатори и дипломати казват, че Тръмп ще трябва да запази натиска върху лидера, от чиято подкрепа ще се нуждае за следващата фаза на плана си за Газа – а именно израелския премиер Бенямин Нетаняху.
Президенти на САЩ, от Бил Клинтън до Джо Байдън, също си имаха работа с израелския лидер със силна воля, с когото трудно се сработваха. И дори представители на администрацията на Тръмп бяха фрустрирани от някои от израелските военни удари, за които те казаха, че подкопават политиката на САЩ.
Но този месец Тръмп успя да накара Нетаняху да приеме рамката му за по-всеобхватна сделка за мир, докато убеди останалите близкоизточни страни да убедят на свой ред „Хамас“ да върне всички израелски заложници, които бяха смятани за ключов лост за влияние на групировката във войната.
Работите обаче могат да се усложнят оттук насетне. Израел и „Хамас“ си остават дълбоко разделени по много аспекти от плана на Тръмп за мир, съдържащ 20 точки. А Израел се подготвя за избори през следващата година и подходът на Нетаняху може да се промени в момент, в който той се опитва да запази дясната си коалиция единна.
Влизаме в една политическа година, когато всичко е свързано с предизборната кампания и сметките на Нетяняху могат да се променят от правене на отстъпки под натиска на САЩ до опит да си осигури собственото политическо оцеляване“, казва Нимрод Горен, председател на израелския мозъчен тръст, специализиран във външнополитически теми „Митвим“.
Силата на плана за мир на Тръмп е също и неговата слабост, казват дипломати и анализатори.
Документът в центъра на сделката оставя и много неуточнени неща и нито една от двете страни в действителност сега не е съгласна с всички детайли по всички негови условия. Тази неяснота на плана беше ключът към това и двете страни да го парафират, но това означава също така, че най-трудната дипломатическа работа едва започва.
Сред потенциалните точки на сблъсък в плана за мир на Тръмп е въпросът за разоръжаването на „Хамас“ и за това палестинското движение да не играе никаква роля в бъдещата администрация в Газа. Докато „Хамас“ се съгласи с общите линии на плана на Тръмп, в официалния отговор на групировката не се споменаваха тези конкретни условия от плана и лидери на „Хамас“ казаха, че в действителност виждат роля за тях в поствоенното управление на Газа.
„Има много начини, по които тук нещата могат да се объркат“, казва Джон Олтърман, експерт по Близкия изток в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон и бивш служител на Държавния департамент на САЩ.
„Трудно е да си спомним за друго международно споразумение, което е оставило толкова много неща за доуточняване на по-късен етап“, допълва анализаторът.
Високопоставен американски представител предположи, че Тръмп е спечелил влияние над Нетаняху отчасти благодарение на силната си подкрепа за Израел по други важни въпроси. Първата администрация на Тръмп официално призна Йерусалим за столица на Израел и спорните Голански възвишения за част от страната, две неща, към които израелското правителство отдавна се стремеше.
"Едно нещо, което президентът Тръмп направи с Израел, беше, че той не се опитва да заема умерени позиции. Той в основата беше до Израел на 100 процента. И точно заради това той помогна за насочването на нещата в правилната посока“, заяви американският представител.
Тръмп досега е постигал смесени успехи що се касае до упражняване на политически натиск над Нетаняху. През юли Израел бомбардира сирийското министерство на отбраната в Дамаск, въпреки че по онова време САЩ дадоха да се разбере, че се стремят да разширят връзките с новото сирийско правителство. В продължение на месеци Тръмп предоставяше политическа подкрепа за Нетаняху за действията на Израел в Газа на фона на нарастващите опасения сред европейските и арабските съюзници заради хуманитарната ситуация в анклава. Но през последните седмици се открои един по-строг Тръмп. Той принуди Нетаняху да се обади на лидера на Катар, за да се извини след неуспешния израелски удар по преговарящите от „Хамас“ в тази страна през септември. В крайна сметка Тръмп принуди Нетаняху да подпише плана от 20 точки за Газа въпреки съмненията на израелския лидер.
В момента Тръмп вероятно може да окаже влияние върху Нетаняху, като се има предвид значителната популярност на американския президент в Израел, казва Олтърман. „Най-голямото предимство на Тръмп е, че той е много по-популярен в Израел от Нетаняху и може да подкрепи политическото бъдеще на Нетаняху или да го саботира“, допълва анализаторът.
В речта си пред израелския парламент в понеделник Тръмп възприе и шеговит тон към Нетаняху, което показа, че той не чувства нужда да се отнася към Нетаняху с особено уважение. "Добре, виж, сега можеш да бъдеш малко по-готин, Биби, защото вече не си във война“, заяви шеговито Тръмп.
Но изборите през следващата година биха могли да променят политическите сметки на Нетаняху по начин, който е труден за прогнозиране.
Поддръжниците на твърдолинейните десни политики Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич биха могли на теория да застрашат управляващата коалиция на Нетаняху, ако те са достатъчно ядосани от решението за спиране на военните операции срещу „Хамас“.
Анализатори предупреждават, че протакане от страна на „Хамас“ по въпроса за разоръжаването може да накара твърдолинейните десни членове на управляващата коалиция в Израел да упражнят натиск върху Нетаняху да поднови военните операции в Газа, като провалят по този начин сделката на Тръмп.
„Ние сме обезпокоени от факта, че „Хамас“ и днес обявява, че ще остане на власт в Газа“, заяви Симха Ротман, член на партията „Религиозен ционизъм“ и на управляващата коалиция на Нетаняху. „Ние не сме доволни от никаква сделка, която не е пълна капитулация на „Хамас“. Няма да приемем никаква частична победа“, подчерта Ротман.
Друг въпрос, който може да се окаже дразнещ: клауза в мирния план, която допуска възможността за бъдеща палестинска държава, която според анализатори повечето израелци биха приели трудно след атаката на „Хамас“ срещу Израел от 7 октомври 2023 г.
Дан Шапиро, бивш посланик на САЩ в Израел, заяви, че ако политиците от правителството и опозицията в Израел водят силна кампания срещу създаването на такава държава, това може да ограничи желанието на арабските страни да натискат „Хамас“ да изпълни задълженията си по споразумението на Тръмп. „Важно беше този въпрос да бъде включен в плана, за да се получи подкрепата на арабските държави и те да изпълнят своят дял“, каза Шапиро. „Но ако има политически дискурс, отхвърлящ изцяло и завинаги създаването на палестинска държава, то мисля, че това може да повлияе на ентусиазма на арабските страни да изпълнят ролята, която са призвани да изпълняват съгласно плана“, добави той.
