Вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин се срещна в кенийската столицата Найроби с представители на кризисния щаб на хуманитарната организация „Действие срещу глада”, за която работи българката Данка Панчова, отвлечена на 5 ноември 2008 година в Сомалия.
Кризисният щаб на „Действие срещу глада” в Найроби продължава да работи за освобождаването на заложниците, като използва посредничеството на представители на сомалийските общности и политически лидери.
Хората на „Действие срещу глада” са уверили Калфин, че 37-годишната българка от Пазарджик, която от пет години работи за хуманитарната организация, както и останалите заложници са добре здравословно, като се отчита ефектът от 100-те дни задържане. Последният разговор на представителите на „Действие срещу глада” по телефона със заложниците е бил на 6 февруари. Организацията редовно информира членовете на семействата на похитените за тяхното състояние и предприеманите за освобождаването им действия.
Калфин е обещал на неправителствената организация пълното съдействие на българското правителство и е поискал поддържането на постоянен контакт с нея.
„Действие срещу глада”, със седалище в Париж, има кризисен щаб в Найроби, който полага усилия за освобождаването на българката и още трима нейни служители – две французойки и един белгиец, както и двама пилоти на Организацията на обединените нации – кенийци (единият, от които е с австралийско гражданство), които са отвлечени от същата въоръжена група на около 350 километра северно от сомалийската столица Могадишо. Веднъж седмично в кризисния щаб в Найроби се провеждат срещи с дипломати от посолствата на Европейската комисия, Франция, Белгия и Австралия. България няма посолство в Кения от 1990 година.
„Действие срещу глада” е обявила замразяване на дейността си на територията на Сомалия, съсед от североизток на Кения, до незабавното освобождаване на заложниците. Организацията осигурява храни и медикаменти на около 30 хиляди души и разполага с 200 души местен персонал.
Според интернет публикации похитителите принадлежат към радикална ислямистка групировка, имитираща Ал Кайда в Сомалия. Групировката, обаче, няма политически искания, а иска да получи откуп.
Отвличанията са честа практика в Сомалия, където държавата не може да се справи с многобройните враждуващи помежду си племена.
Калфин постави въпроса за отвлечената в Сомалия българка и пред външния министър на Кения Мозес Ветангула, с когото се срещна в рамките на кратко работно посещение в Найроби като част от обиколката му в африкански страни на юг от Сахара. Кенийският първи дипломат увери Калфин, че страната му полага усилия в борбата срещу отвличанията на територията на Сомалия и край бреговете й в Индийския океан. Кения беше домакин през декември миналата година на конференция на ООН, на която над 40 страни се ангажираха да водят борба срещу сомалийските пирати.
Калфин подчерта пред кенийският външен министър, че България има интерес от сътрудничество между Министерствата на вътрешните работи заради глобализацията на престъпността. България няма договори за правна помощ не само с Кения, но и с другите африкански страни.
Калфин отбеляза и възможностите за сътрудничество в областта на земеделието, което дава 75 процента от брутния вътрешен продукт на Кения. Това е източноафриканската страна с най-висок доход на глава от населението в размер на 1800 щатски долара.
Калфин се срещна и с постоянния секретар на Министерството на образованието на Кения Карега Мутахи. През 60-те и 70-те години на миналия век български университети са завършили около 120 кенийски граждани, а военни училища – 90 души. По данни от кенийското посолство в Берлин, което отговаря и за България, близо стотина от тях са на добри позиции в държавната администрация и бизнес компаниите.
С тези срещи българският външен министър възстановява замрелите след 1990 година връзки с най-развитата държава в Източна Африка с територия, пет пъти по-голяма от България и 38 милиона души население, със средна възраст 18 години. Дипломатически отношения са установени още през 1964 г., една година след обявяването на независимостта на бившата английска колония. По данни от 2005 година стокообменът от 16 милиона щатски долара се свежда до български износ на торове и желязо и незначителен внос на кенийско кафе и плодове.
Посещението на Калфин в Найроби съвпада с повишен интерес към страната заради кенийските корени на новия американски президент Барак Обама, чийто лик може да се види на потрети, продавани от улични търговци и на кориците на местните списания. На връзката си с Обама страната разчита, за да възстанови интереса на туристите, отблъснати от бомбеният атентат на „Ал Кайда” през 1998 година срещу посолството на Съединените американски щати в Найроби и размириците след президентските избори в края на 2007 година, последвани от поделянето на властта в 40 членното правителство между двамата основни политически играчи в страната президента Мваи Кибаки и премиера Райла Одинга.
Основните туристически атракции на Кения са природните резервати – на връх Кения, втория по височина след Килиманджаро връх в Африка, и на езерото Туркана, където са открити останки от първите хора на земята от преди 2 милиона години. И двата обекта са включени в списъка на ЮНЕСКО, което е повод Калфин да представи в Найроби кандидатурата на Ирина Бокова за Генерален директор на Организацията за образование, наука и култура на ООН (ЮНЕСКО).
