Насилието в Южна Африка покрай миньорските протести постепенно нараства и вече се е пренесло в покрайнините на най-големия град в страната Йоханесбург. Протестите започнаха преди почти месец в платинена мина в град Марикана, северно от Йоханесбург, където стачкуващите искаха повишаване на заплатите. До момента протестите са предизвикали смъртта на 47 души, сред които 34 миньори убити на 16 август от полицията в инцидент, станал известен като "мариканското клане". Насилието достигна и в златна мина източно от Йоханесбург, където полицията стреля с гумени куршуми и пръска със сълзотворен газ по хилядите протестиращи.
Южноафриканските миньори искат трикратно повишение в заплатите - от 4000 ранда месечно на 12 000 (или от 400 евро на около 1200). На 10 август 3000 миньори спряха да работят в марикана и в стачка, която бързо придоби вражески характер, бяха убити четирима от протестиращите. В следващите дни миньорите се запасиха с револвери и мачетета и бяха насечени най-малко двама полицаи. Нарастващото насилие стигна апогея си на 16 август, когато полицията стреля в тълпата с миньори, убивайки 34 души и ранявайки 78 в най-голямото убийство в страната от края на Апартейда. Въпреки заснетите от присъстващите медии кадри, стотици протестиращи бяха арестувани и 270 бяха обвинени в убийство, като властите се позоваха на стар закон, според който протестиращите са предизвикали реакцията на полицаите. Следвалият негативен отзвук в южноафриканското общество накара прокуратурата да пусне много от задържаните под гаранция, но инцидентът в Марикана разпали страстите и миньори от най-малко още две платинени мини предприеха стачни действия.
На днешния протест в златната мина Голд Фийлдс до Йоханесбург стачкуваха около 12 000 души и след сблъсъци с полицията няколко души бяха отведени в болница.
Протестите започнаха на 10 август не само като демонстрация за по-високи заплати, а и като сблъсък на интереси между двата основни профсъюза в сектора - Националния съюз на миньорите, който има връзки с управляващата партия Африкански национален конгрес, и Асоциацията на миньори и строители, към която са се присъединили много от членовете на първия, след като лидерите му започнали "твърде много да се сближават" до ръководството на мината, обяснява английският вестник „Гардиън".
"Как ще работим, като единственият ни профсъюз е свързан с управлението? Ние искаме хора, които няма да се корумпират."
Високите изисквания за трикратно повишаване на заплатите беше прието като недопустимо от собственика на мината Лонмин, като становището беше споделено и от собственика на златната мина Gold One International. Южна Африка е една от най-богатите на скъпоценни изкопаеми държави в света, като резервите й се изчисляват на 2,5 трилиона долара.
Според някои политически коментатори сериозните миньорски протести могат да се превърнат в зародиша на основна политическа промяна в южноафриканската политика. Те посочват, че изхвърленият бивш лидер на младежкото крило на управляващата партия Джулиъс Малема, който е много влиятелен опонент на президента Джейкъб Зума, се е явил на място на всичките протести през последния месец, за да събира политическа подкрепа сред недоволните миньори. Предстоят няколко много бурни месеци в южноафриканската политика и общество, предсказва кореспондентът на „Ал Джазира" Хару Мутаса.
