Часове след като нобелистката Мария Корина Мачадо подари отличието си на американския президент Доналд Тръмп, "Телеграфно подкастът" публикува ексклузивен епизод с депутата от опозицията Мануел Гарсия, който се крие от главорезите на Мадуро на неизвестно място. Той познава лично и е работил с Мария Корина, макар да е от друга партия от опозицинния алианс, чиято победа на последните избори бе открадната от Николас Мадуро.
Той говори тихо, но без колебание. Не казва къде се намира. Не казва кога ще се върне. Знае, че думите му са по-опасни от всяко оръжие. Мануел Гарсия – опозиционен депутат от щата Арагуа, за втори път в изгнание – описва Венецуела като държава, в която институциите са изчезнали, а властта е преминала в ръцете на "едни безсрамници".
„Държавата не съществува, тя бе открадната“, казва той.
„Мадуро успя да сбъдне мечтата на Пабло Ескобар – престъпник да влезе в политиката и да стане президент.“
Гарсия е депутат от партията „Народна воля“, част от Единната демократична платформа на венецуелската опозиция. Преследването срещу него се засилва след изборите на 28 юли 2024 г., когато опозицията печели в части от щата Арагуа. Именно там започва и кампанията на Мария Корина Мачадо и кандидата за президент Едмундо Гонсалес.
„В изборния ден бях ангажиран да пазя протоколите, които предвещаваха победа за партията ми и за опозицията“, разказва той. „В самия ден на изборите в нашия щат Арагуа имаше 12 мъртви.“
Два дни по-късно общинският съвет обвинява няколко опозиционни лидери за убийствата. Сред имената е и неговото. Гарсия публикува разговор с председателя на съвета.
„Той ми отговори, че аз съм един подлец, че те знаят къде се намирам, че ще ме преследват и ще ме открият и на края на света.“
Решението идва веднага – бягство. След напускането на страната срещу него са повдигнати обвинения в тероризъм, пране на пари и неоснователно обогатяване.
„Скалъпиха срещу мен цяла папка с обвинения, както направиха с много от лидерите на опозицията, за да узаконят преследванията.“
От изгнание Гарсия продължава да говори. И да назовава имена.
„Армията, полицията и съдът са част от една престъпна структура“, твърди той. Според него щатът Арагуа е ключов център на картела „Трен де Арагуа“, но проблемът не е регионален.
„Не само в Арагуа, а навсякъде. Всички са вътре.“
Особено жестока е картината в южната част на страната, около златните мини.
„Там е като да влезеш в Содом и Гомор. Сексуална експлоатация, трафик на деца, трафик на минерали. Държавата не съществува, само престъпност.“
Гарсия говори и за мащаба на репресиите.
„Мадуро затвори над 20 000 граждани, които му се противопоставиха политически. Мадуро екзекутира над 10 000 граждани, те са изчезнали, никой не знае нищо за тях.“
Разказва конкретен случай от собствената си партия.
„Един младеж бе убит в Каракас… появи се така обгорял, че му сложиха мокра кърпа на лицето, за да разпознаем трупа му.“
За него Венецуела е „отвлечена страна“. Богатствата ѝ – в чужбина.
„Днес вече е ясно, че Николас Мадуро има в Швейцария 120 тона злато… а във Венецуела има хора, които умират от глад.“
Минималната заплата, казва той, е символична.
„Заплатата заедно с боновете формира максимум 160 долара месечно. В коя нормална държава се живее със 160 долара?“
В този мрак Гарсия откроява една фигура – Мария Корина Мачадо. Не е от неговата партия, но за него тя е лидерът, който е променил правилата.
„Мария Корина е жена на принципите и ценностите.“
Той разказва за личен разговор, малко преди да напусне страната. Пише ѝ, че е заплашен с убийство и заминава. Изпраща ѝ снимка от летището.
„Тя ми отговори – "Господ да те благослови, прегръщам те силно Мануел, благодаря ти за всичко, което направи.“
Пита я защо не използват всички доказателства, за да спрат репресиите.
„Мануел, ние винаги казваме истината. Не се крием.“
„Това е Мария Корина Мачадо – една жена, която върви с истината, казва истината.“
За Гарсия именно това я прави опасна за режима.
„За първи път имаме лидер, който е решен да счупи схемите.“
Той признава, че в миналото не е споделял нейния радикализъм. „Тогава се чудех защо е необходим толкова много радикализъм. И накрая разбрахме защо.“
В интервюто си Гарсия коментира и американската военна намеса. Според него тя е неизбежна.
„Първото нарушение на суверенитета бе изнасянето на петрола за Русия, Китай и Куба.“
„Николас Мадуро не бе президент. Той взе властта със сила.“
По думите му операцията е била възможна само с вътрешно съдействие. „Не всички сме глупаци. Трябвало е да има хора вътре, които да съдействат.“
Той твърди, че режимът е напълно сломен, но предупреждава – времето е ключово.
„Колкото повече се отлага, повече възможности има хората на Мадуро да се реорганизират.“ Сега същите, които са заплашвали с оръжие, говорят за мир. „Тези типове сега са изплашени.“
Гарсия възнамерява да се върне и да се кандидатира отново в Арагуа.
„Но само когато всички заедно с Мария Корина Мачадо вземем необходимите решения.“
Връщането не е въпрос на героизъм, а на дълг. „Ще се върна, за да работя.“ Предстои възстановяване на всичко – сигурност, университети, училища, инфраструктура. „Сега всичко е тотално сринато.“
Но в думите му няма патос. Само убеждение.
„Когато действаш на основата на истината, винаги си спокоен и в мир със себе си.“
За него това вече не е политическа стратегия. Това е единственият възможен изход.
