Кралят на Белгия назначи за премиер на страната Ив Льотерм на мястото на Херман ван Ромпой, съобщава АФП. Ромпой подаде оставка от премиерския пост, след като бе избран за председател на Европейския съвет.
За мнозина белгийци завръщането на премиерския пост на 49-годишния християндемократ, който досега беше министър на външните работи в кабинета на Ван Ромпой, поражда скептицизъм и даже искрено безпокойство. Тези чувства се долавят най-ясно сред френскоезичната общност на Белгия. Този път обаче Льотерм ще бъде поставен под строго наблюдение, за да не направи нещо, което би допринесло отново за разединение между белгийците, говорещи фламандски и френски.
Льотерм е роден през 1960 г. в Ипр, малък фламандски град в западната част на Белгия. Отраснал е в двуезична среда, тъй като баща му е от валонски произход, а
майка му от фламандски. Въпреки тази биография, която го прави идеален за политик, способен да постигне помирение между фламандската и френскоезичната общности в Белгия, Льотерм си навлече критиките на мнозина, главно сред франкофонската общност, заради няколко гафа.
През август 2006 г. той шокира френскоезичните среди, като каза в интервю за френския всекидневник "Либерасион", че говорещите френски в Белгия са или прекалено мързеливи, или пък не са достатъчно интелигентни, за да научат холандски. Същата година Льотерм отбеляза, че единствените неща, които все още обединяват белгийците, са кралят, националният отбор по футбол и някои видове бири.
След победата на парламентарните избори в Белгия през юни 2007 г., дължаща се до голяма степен на обещанието му за осигуряване на по-голяма автономия на Фландрия, лидерът на фламандските християндемократи непрекъснато вдъхваше все по-голямо недоверие у френскоезичните белгийци. Наред с това Льотерм така и не успя да убеди фламандците, че може да изпълни предизборните си обещания. Във връзка с това трябва да бъде споменат и друг гаф на Льотерм от миналата година. Помолен да изпее част от белгийския национален химн, той запя Марсилезата. Тогава белгийски медии писаха за ужасяваща проява на разсеяност и подчертаха, че това е илюстрация на слабата привързаност, която храни този коравосърдечен политик към родината си.
Сред неуспехите на Льотерм е и това, че цели девет месеца, след като спечели изборите в Белгия през 2007 г., той не успя да състави коалиционен кабинет с партньори от фламандските и френскоезичните партии, които отказваха да постигнат консенсус. Това постави Белгия в невиждана политическа криза и дори се заговори за нейното разпадане, пише БТА.
През март 2008 г. най-после белгийският крал Албер Втори назначи Льотерм за премиер. През юли същата година обаче Льотерм, неспособен да убеди френскоезичните партии в Белгия в необходимостта да се предоставят по-големи правомощия на автономните области, за каквито настояваше от години Фландрия, връчи оставката на кабинета си на краля. Албер Втори я отхвърли и така кабинетът на Льотерм просъществува до края на 2008 г. За кратко през тези месеци Льотерм си спечели симпатиите на обществото с начина, по който се опитваше да се справи с финансовата криза. Парадоксално обаче точно тази криза предизвика падането на кабинета му през декември 2008 г. Тогава членове на правителството бяха обвинени, че са се опитали да повлияят на белгийското правосъдие при опита за спасяване на банката Фортис. Тогава белгийският крал прие оставката на правителството на Льотерм.
Сега белгийците се питат дали 11 месеца по-късно Льотерм се е променил, дали се връща с реваншистки намерения или ще запази климата на спокойствие, възцарил се при управлението на кабинета на Ван Ромпой. Според представители на фламандските християндемократи Льотерм е разбрал, че ще трябва да се промени. Новият-стар премиер на Белгия много скоро ще трябва да покаже дали това е истина. В идните седмици се очаква на масата на преговорите в Белгия отново да бъде поставен въпросът за правата на френскоезичното малцинство от фламандския регион на Брюксел.
Според бившия белгийски премиер Вилфрид Мартенс Льотерм е станал по-зрял и по-мъдър. Но въпреки че дори съпартийците на Льотерм смятат, че той се е променил, те предпочитат да го обградят този път с хора, които няма да допуснат той да повтори грешките си.
Крал Албер Втори повери на Жан-Люк Дьоан, друг бивш белгийски премиер от редиците на фламандските християндемократи, който се радва на относително голямо доверие и сред френскоезичните белгийци, задачата да предложи институционални реформи в Белгия, които ще предопределят бъдещето на страната. Именно по този въпрос обществото е разделено.
Льотерм е завършил право и политически науки, припомня Ройтерс. След като встъпва в редиците на фламандските християндемократи, от 1992 г. за пет години той работи в Европейската комисия, където се специализира в селското стопанство. През 2001 г. става лидер на парламентарната група на християндемократите. През 2004 г. става премиер на холандскоезичната белгийска автономна област Фландрия. Женен е и има три деца.
