През 1947 година, след въвеждането на комунистическия режим, се приема новата Конституция на Югославия. Според нея правата на сръбските автономни области се изравняват с тези на републиките.
Единствено към Сърбия са включени двете автономни области - Косово и Метохия и Войводина. Географското пространство между тях е наречено “тясна Сърбия”. Автономните области имат право на представители в Съюза на югославските комунисти /СЮК/, в СФРЮ, както и на равен глас с другите 6 републики от федерацията – Хърватска, Словения, Черна гора, Сърби
netinfo
я, Босна и Херцеговина и Македония.
През 1989 година на Косово поле пред 1 милион души Слободан Милошевич произнася реч, която остава в историята с думите: „Повече никой тук няма да посмее да бие сърбин!” Същата година той чества с величествена възстановка 600-та годишнина от героичното поражение на княз Лазар, който през 1389 година отстъпва пред отоманските завоеватели. Тази битка заема централно място в сръбския средновековен епос и е основание за претенциите на сръбската нация върху Косово. Оттогава избухват чести сепаратистки бунтове, които целят отделянето и обособяването й от Сърбия в отделна балканска държава.
На 5 юли 1990 година албанските депутати в Скупщината на Косово провъзгласяват областта за “Република Косово”. След тази дата пропастта между албанци и сърби нараства още повече. През септември 1990 година, след падането на комунистическия режим, Сърбия приема нова Конституция, с която премахва автономиите на областите Косово и Войводина и прекратява дейността на техните законодателни органи. Двете досегашни автономни области вече нямат самостоятелност, а влизат в състава на Сърбия. Тези решения на официален Белград обаче не спират исканията за независимост на косовските албанци. През 1992 година непризнатата от Белград “Република Косово” избира свой президент – Ибрахим Ругова. Личността на Ругова се превръща в разпознаваемата от косовските албанци фигура, която е способна да реализира заветната им цел – независима република Косово, която да има обозрима бъдеще в ЕС и НАТО.
Масовите убийства през 1998 година по-късно ще бъдат окачествени като етническо прочистване и основна причина за бомбардировките на НАТО над Югославия. В началото на 1998 година Милошевич изпраща свои войски в Косово, чиято основна задача е да се преборят с Армията за освобождение на Косово /АОК/. Организацията се бори за независимостта на провинцията. Сблъсъците между сръбската армия и АОК са ожесточени и причиняват смъртта на хиляди цивилни косовски сърби и албанци, много от тях напускат провинцията и се заселват в съседни балкански държави. В края на 1998 година НАТО отправя предупреждение към Милошевич – да премахне своите войски или страната ще бъде бомбардирана. Следват тежки преговори между официалния представител на САЩ за Балканите Ричард Холбрук и президента Милошевич. Те обаче завършват без успех и бомбардировките на НАТО стават факт на 24 март 1999 година. Военните удари продължават 78 дни, след което в Косово се установява мисия на ООН – /United Nation Mission in Kosovo – UNMIK/ ЮНМИК, която трябва да помогне на провинцията при изграждането на демократични и работещи институции.
На 17 ноември 2001 година се провеждат първите парламентарни избори в Косово, отворени са общо 17 000 избирателни урни, охранявани от 38 хиляди войници на КФОР. 120-членият парламент избира на 4 март 2002 година за президент Ибрахим Ругова.
Във виенския дворец Хофбург на 14 октомври 2003 година започват преговори между сръбските представители и лидерите на косовските албанци. Това е първата среща между Белград и Прищина след края на войната в Косово през 1999 година. Австрийският канцлер Волфган Шусел открива преговорите, в които участват ООН, ЕС, в лицето на върховния комисар по външна политика Хавиер Солана, генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън, както и представители на Международната контактна група за бивша Югославия, в която влизат външните министри на САЩ, Русия, Франция, Великобритания, Италия и Германия. Преговорите обаче завършват без успех. Стига се само до определяне на ясни стандарти за Косово, които областта трябва да изпълни преди да започнат преговори за окончателния статут. Документът “Стандарти за Косово” е план изготвен и представен в Прищина от Хари Холкери, тогавашен ръководител на временната администрация на ООН в Косово – ЮНМИК. Стандартите включват функциониращи демократични институции, върховенство на закона, свобода на придвижване, защита на малцинствата и завръщане на бежанците, насърчаване на икономическото развитие, право на собственост, диалог между Прищина и Белград и изграждане на местна структура за защита на цивилното население в лицето на Корпус за защита на Косово /КЗК/. Така влиза в сила моделът “nation-building”, който предвижда изграждане на правителство, съставено от чужди чиновници. Въпреки опитите за постигане на сигурност и диалог в сръбската провинция напрежението ескалира през март 2004 година в района на Косовска Митровица. Сблъсъците от 17 и 18 март преобръщат ситуацията в Косово.
netinfo
На 7 октомври 2005 година генералният секретар на ООН Кофи Анан препоръчва в специално писмо до Съвета за сигурност преговорите за статута на провинцията да започнат. Препоръката е на базата на доклад на норвежкия дипломат Кай Ейде за напредъка на областта. В него той проследява как официална Прищина е изпълнила нормите, определени от международната общност в документа “Стандарти за Косово”. На 24 октомври 2005 година СС на ООН разглежда на специално заседание в Ню Йорк въпроса за бъдещия статут на сръбската област Косово.
На 2 ноември 2005 година във Вашингтон се провежда среща на международната контактна група за Косово, председателствана от заместник-държавния секретар на САЩ по политическите въпроси Никълъс Бърнс. Тя не постига споразумение за начина на водене на преговорите, но затова пък изготвя списък от 10 основни принципа за определяне статута на Косово. Те включват:
1. Статутът трябва напълно да бъде в съответствие с международните стандарти, човешките права, демокрацията, международните закони, което ще допринесе за сигурността в региона.
2. Статутът трябва да бъде в съответствие с европейските ценности и стандарти и да допринесе за постигането на европейска перспектива за Косово.
3. Статутът трябва да осигури реална мултиетничност в Косово, а процесът трябва да осигури механизми и гаранции за прилагането на човешките права, правата на малцинствата, бежанците и разселените лица.
4. Статутът трябва да позволи на всички общности в Косово да имат свои представители в правителството на всички нива.
5. Статутът трябва да включи специални гаранции за защита на културното и духовно наследство.
netinfo
6. Статутът трябва да укрепи регионалната сигурност и да се гарантира, че Косово няма да се върне на ситуацията от преди 1999 година.
7. Статутът трябва да гарантира сигурността в Косово, така че областта да не представлява военна опасност за съседите.
8. Статутът ще развие механизмите за укрепване на правовия ред, борбата против организираната престъпност, поддържането на многоетническия характер на полицията и съдебната система.
9. Статутът ще направи възможно Косово да се развие икономически и политически и да сътрудничи с международните финансови институции.
10. В областта е необходимо международно присъствие, цивилно и военно, още известно време.
Преговорите стартират през февруари 2006 година и разглеждат въпроса за децентрализацията. Те се водят на определени етапи, като на всеки кръг се обсъжда конкретна тема, по която и двете страни имат известни различия и спорове. Диалогът се води между сръбски и албански преговорен екип с посредническата роля на австрийския дипломат Алберт Роан, заместник на пратеника на ООН Марти Ахтисаари.
