Инфлацията в еврозоната отново се понижи през юни, но спадът беше твърде бавен, за да донесе облекчение на купувачите, които недоволстват срещу цените, или да спре допълнителни повишения на лихвените проценти, които ще вдигнат цената на заемите в цялата икономика.
Годишният темп от 5,5 % се понижи от 6,1 % през май в 20-те страни, които използват валутата евро, съобщи статистическата агенция на Европейския съюз Евростат.
Макар че това е значителен спад спрямо пиковата стойност от 10,6% през октомври, трайно високите цени в САЩ, Европа и Обединеното кралство подтикнаха някои от водещите централни банкери в света да дадат ясно да се разбере, че ще продължат да повишават лихвените проценти и ще ги оставят там, докато инфлацията спадне до тяхната цел от 2%, считана за най-добра за икономиката.
Потребителите изпитаха облекчение от цените на енергията, които се понижиха с 5,6% след миналогодишната криза, а инфлацията на цените на хранителните продукти нарасна с 11,7%, намалявайки от 12,5% през май.
Базисната инфлация, която изключва волатилните храни и горива и дава по-ясна представа за по-дългосрочния ценови натиск, се повиши леко до 5,4% от 5,3% през предходния месец.
Рецесията в Германия ще бъде по-силна от очакваното
Първоначалният ръст на инфлацията беше подсилен от нахлуването на Русия в Украйна, което доведе до повишаване на цените на енергията и храните. Възстановяването на световната икономика след пандемията COVID-19 също доведе до напрежение в доставките на части и суровини.
Цените на енергоносителите и пшеницата спаднаха до довоенните си нива, а проблемите по веригата на доставките отшумяха, но инфлацията продължи да се промъква в други сектори на икономиката.
Фирмите, които продават услуги вместо стоки - огромна част от икономиката, включваща от почистване на офиси до подстригване и медицински грижи - повишиха цените си. Хотелиерите и авиокомпаниите налагат по-високи такси на пътуващите през лятото, а работниците настояват за увеличение на заплатите, за да компенсират загубената си покупателна способност.
Повишаването на основния лихвен процент на ЕЦБ оскъпява заемите за покупка на жилища и автомобили, както и разходите на предприятията за придобиване на нови офис сгради и фабрично оборудване. Това намалява търсенето и води до понижаване на ценовите равнища.
Едно от очевидните въздействия е при жилищата, където цените започват да спадат след продължилото години покачване в цяла Европа, тъй като купувачите на жилища избягват да искат ипотечни кредити. Тези, на които се налага да рефинансират жилищните си кредити, също са изправени пред перспективата да плащат с хиляди повече, отколкото преди.
Макар че инфлацията спадна бързо, когато първите увеличения на лихвените проценти влязоха в сила, преминаването на последната отсечка до 2% може да отнеме повече време и да бъде по-трудно, предупреждават централните банкери.
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви тази седмица, че инфлацията се оказва по-устойчива, отколкото се очакваше. На годишната конференция на банката за политиките в Синтра, Португалия, тя се присъедини към председателя на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл и управителя на Английската централна банка Андрю Бейли, като даде да се разбере, че лихвите ще се повишат и ще останат там толкова дълго, колкото е необходимо.
ЕЦБ е повишила лихвените проценти осем поредни пъти от - 0,5% до 3,5%. Лагард заяви, че Съветът за определяне на лихвените проценти на банката вероятно ще ги повиши поне още веднъж на заседанието си на 27 юли, докато някои членове посочиха, че лихвите може да продължат да се повишават и след това.
Годишният темп от 5,5 % се понижи от 6,1 % през май в 20-те страни, които използват валутата евро, съобщи статистическата агенция на Европейския съюз Евростат.
Макар че това е значителен спад спрямо пиковата стойност от 10,6% през октомври, трайно високите цени в САЩ, Европа и Обединеното кралство подтикнаха някои от водещите централни банкери в света да дадат ясно да се разбере, че ще продължат да повишават лихвените проценти и ще ги оставят там, докато инфлацията спадне до тяхната цел от 2%, считана за най-добра за икономиката.
Потребителите изпитаха облекчение от цените на енергията, които се понижиха с 5,6% след миналогодишната криза, а инфлацията на цените на хранителните продукти нарасна с 11,7%, намалявайки от 12,5% през май.
Базисната инфлация, която изключва волатилните храни и горива и дава по-ясна представа за по-дългосрочния ценови натиск, се повиши леко до 5,4% от 5,3% през предходния месец.
Рецесията в Германия ще бъде по-силна от очакваното
Първоначалният ръст на инфлацията беше подсилен от нахлуването на Русия в Украйна, което доведе до повишаване на цените на енергията и храните. Възстановяването на световната икономика след пандемията COVID-19 също доведе до напрежение в доставките на части и суровини.
Цените на енергоносителите и пшеницата спаднаха до довоенните си нива, а проблемите по веригата на доставките отшумяха, но инфлацията продължи да се промъква в други сектори на икономиката.
Фирмите, които продават услуги вместо стоки - огромна част от икономиката, включваща от почистване на офиси до подстригване и медицински грижи - повишиха цените си. Хотелиерите и авиокомпаниите налагат по-високи такси на пътуващите през лятото, а работниците настояват за увеличение на заплатите, за да компенсират загубената си покупателна способност.
Повишаването на основния лихвен процент на ЕЦБ оскъпява заемите за покупка на жилища и автомобили, както и разходите на предприятията за придобиване на нови офис сгради и фабрично оборудване. Това намалява търсенето и води до понижаване на ценовите равнища.
Едно от очевидните въздействия е при жилищата, където цените започват да спадат след продължилото години покачване в цяла Европа, тъй като купувачите на жилища избягват да искат ипотечни кредити. Тези, на които се налага да рефинансират жилищните си кредити, също са изправени пред перспективата да плащат с хиляди повече, отколкото преди.
Макар че инфлацията спадна бързо, когато първите увеличения на лихвените проценти влязоха в сила, преминаването на последната отсечка до 2% може да отнеме повече време и да бъде по-трудно, предупреждават централните банкери.
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви тази седмица, че инфлацията се оказва по-устойчива, отколкото се очакваше. На годишната конференция на банката за политиките в Синтра, Португалия, тя се присъедини към председателя на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл и управителя на Английската централна банка Андрю Бейли, като даде да се разбере, че лихвите ще се повишат и ще останат там толкова дълго, колкото е необходимо.
ЕЦБ е повишила лихвените проценти осем поредни пъти от - 0,5% до 3,5%. Лагард заяви, че Съветът за определяне на лихвените проценти на банката вероятно ще ги повиши поне още веднъж на заседанието си на 27 юли, докато някои членове посочиха, че лихвите може да продължат да се повишават и след това.
