Той е вдъхновявал френски режисьори и автори на песни, бил е полезен за пушачи на канабис и естетици, служил е за спешни записки или бележник - но сега билетът за парижкото метро стигна до края на своя път.
Общественият транспорт в града се отказва от правоъгълните парчета картон, осигурявали на пътниците в столицата придвижването им през последните 120 години, съобщава „Гардиън“.
Двайсет години след като нюйоркското метро приключи с металните жетони, билетът Métro с размери 6,5 на 3 см, бял с кафява магнитна лента, е на път да остане в историята. От другата страна на Ламанша Лондон все още позволява закупуването на единични и двупосочни хартиени билети за метрото си, но таксува близо два пъти по-скъпо еквивалентния безконтактен билет за пиковите часове.
Регионалният транспортен орган Île-de-France, от който е част Париж, се надяваше хартиените билети вече отдавна да са отпаднали, но кризата с COVID-19, нахлуването на Русия в Украйна и недостигът на микрочипове в световен мащаб бяха обвинени за забавянето на въвеждането на по-нова технология.
"Бързахме, но кризата с чиповете ни забави", каза Лоран Пробст, генерален директор на Île-de-France Mobilités.
Първият билет за метро е използван в 13:00 ч. на 19 юли 1900 г. при откриването на линия 1 за изложението в Париж през 1900 г. Билетът е струвал само 25 цента в стари пари за място в първа класа. Сега единичният билет струва 1,90 евро.
Във филма „Le Salaire de la Peur“ от 1952 г. Ив Монтан предлага парижки билет за метрото в знак на приятелство. Песента на Серж Генсбур от 1950 г. „Le Poinçonneur des Lilas“ отдава почит на поансонерите (перфораторите на билети), чиято работа изчезва с появата на автоматичните машини за перфориране. Романът "Zazie dans le Métro", превърнат във филм през 60-те години на миналия век, съдържа хартиен билет на ранната корица на книгата.
В книгата „Petite Histoire du Ticket de Métro Parisien“ („Кратка история на билета за парижкото метро“) от 2019 г., пише: "От 1900 г. насам билетът за метрото съпътства ежедневието ни, на дъното на джобовете ни е, в портфейлите ни или в средата на страниците на книгите ни... Скоро той ще изчезне. Той е един от символите на парижкия живот. Животът му е много кратък, около час до час и половина, но ние сме се привързали към него. Това е ирационално."
Транспортните власти смятат, че всеки десети билет е изгубен, повреден или забравен на дъното на джоба или чантата.
Машините за издаване на билети постепенно се премахват в цялата градска мрежа; до 2025 г. билетът за парижкото метро ще достигне своята последна спирка и ще бъде заменен от електронни билети за мобилни телефони или карти за пътуване.
Общественият транспорт в града се отказва от правоъгълните парчета картон, осигурявали на пътниците в столицата придвижването им през последните 120 години, съобщава „Гардиън“.
Двайсет години след като нюйоркското метро приключи с металните жетони, билетът Métro с размери 6,5 на 3 см, бял с кафява магнитна лента, е на път да остане в историята. От другата страна на Ламанша Лондон все още позволява закупуването на единични и двупосочни хартиени билети за метрото си, но таксува близо два пъти по-скъпо еквивалентния безконтактен билет за пиковите часове.
Регионалният транспортен орган Île-de-France, от който е част Париж, се надяваше хартиените билети вече отдавна да са отпаднали, но кризата с COVID-19, нахлуването на Русия в Украйна и недостигът на микрочипове в световен мащаб бяха обвинени за забавянето на въвеждането на по-нова технология.
"Бързахме, но кризата с чиповете ни забави", каза Лоран Пробст, генерален директор на Île-de-France Mobilités.
Първият билет за метро е използван в 13:00 ч. на 19 юли 1900 г. при откриването на линия 1 за изложението в Париж през 1900 г. Билетът е струвал само 25 цента в стари пари за място в първа класа. Сега единичният билет струва 1,90 евро.
Във филма „Le Salaire de la Peur“ от 1952 г. Ив Монтан предлага парижки билет за метрото в знак на приятелство. Песента на Серж Генсбур от 1950 г. „Le Poinçonneur des Lilas“ отдава почит на поансонерите (перфораторите на билети), чиято работа изчезва с появата на автоматичните машини за перфориране. Романът "Zazie dans le Métro", превърнат във филм през 60-те години на миналия век, съдържа хартиен билет на ранната корица на книгата.
В книгата „Petite Histoire du Ticket de Métro Parisien“ („Кратка история на билета за парижкото метро“) от 2019 г., пише: "От 1900 г. насам билетът за метрото съпътства ежедневието ни, на дъното на джобовете ни е, в портфейлите ни или в средата на страниците на книгите ни... Скоро той ще изчезне. Той е един от символите на парижкия живот. Животът му е много кратък, около час до час и половина, но ние сме се привързали към него. Това е ирационално."
Транспортните власти смятат, че всеки десети билет е изгубен, повреден или забравен на дъното на джоба или чантата.
Машините за издаване на билети постепенно се премахват в цялата градска мрежа; до 2025 г. билетът за парижкото метро ще достигне своята последна спирка и ще бъде заменен от електронни билети за мобилни телефони или карти за пътуване.
