В началото на септември Бранко се качва на директен полет от Белград до Москва. След няколко дни в руската столица Бранко, заедно с още трима сръбски граждани, е откаран в център за набиране на военнослужещи в Красногорск, град в покрайнините на Москва, където групата подписва договор с руските военни.
"Всичко мина много бързо; за един ден станах войник на Русия ... Сега чакам да ме изпратят в Украйна", казва Бранко в размяна на текстове в Telegram, като иска анонимност, за да може да говори свободно.
Бранко, което не е истинското му име, е част от последния стремеж на Москва да набира сърби, които да се бият за руската армия в Украйна, тъй като Кремъл се опитва да попълни своите сили, изтощени от 18-месечните боеве.
Въз основа на разкази на двама сръбски бойци, пътували до Русия, както и на изтекъл списък с набрани сърби, "Гардиън" установи, че руските власти изглежда са планирали да наберат стотици сръбски граждани, за да подсилят армията.
От началото на войната в Украйна Москва въведе редица закони, за да привлече чужди граждани в редиците си. По време на среща по въпросите на сигурността малко след като войските му навлязоха в Украйна, Владимир Путин заяви, че Кремъл трябва да помага на хора от чужбина, които планират да се бият на страната на Русия.
Оттогава руският лидер подписа заповед, с която намали минималната продължителност на договорната военна служба за чужденци от пет на една година и предложи ускорено набиране на неруски бойци.
Сърбия, която е кандидат за членство в ЕС от 2012 г., се бори да балансира между исторически близките връзки с Русия и стремежа за интеграция в Европа, а напрежението се изостри от войната в Украйна, където много сърби симпатизират на Русия.
Проруските настроения са особено силни сред сръбските ултранационалистически групи, които организираха редица митинги в подкрепа на Москва след началото на войната в Украйна.
Въпреки че броят на вербуваните до момента сърби не изглежда достатъчно значителен, за да има осезаема промяна на бойното поле, действията на Москва рискуват да обтегнат отношенията ѝ със Сърбия, един от малкото ѝ съюзници на Запад.
Ръководител на схемата за набиране на сръбски военнослужещи - план, който изглежда е бил разработен през лятото - е Давор Савич, сърбин, който е прекарал години в сражения като част от първото нахлуване на Русия в Украйна през 2014 г.
Савич е свързван и с паравоенната група "Вагнер". Информационното издание "Фонтанка" съобщи, че преди това той се е сражавал в Сирия с "Вагнер". Два източника, близки до паравоенната групировка, потвърдиха пред „Гардиън“ предишното участие на Савич.
В интервю на 21 август с известния прокремълски телевизионен водещ Владимир Соловьов Савич говори открито за това как е бил поставен начело на подразделение от сръбски граждани в Украйна.
"В момента официално подписваме договор с руското министерство на отбраната. Войниците минават през службата за военна регистрация и набор в Красногорск", каза той, описвайки подробности, които съвпадат с разказа на Бранко за вербуването. След допълнително обучение момчетата се изпращат в Луганското направление", добави Савич, визирайки източния украински регион, който е една от ключовите цели на Путин.
По време на интервюто до Савич седеше друг сърбин, Деян Берич, който разказа на Соловьов, че сръбските бойци са се включили в състава на руската 106-та въздушнодесантна дивизия.
"Когато Владимир Владимирович Путин разреши на чужденците да дойдат, аз направих план как ще се случи всичко и се обърнах към моя генерал", каза Берич, посочвайки Савич. "Момчетата пристигат, ние ги посрещаме, след което те веднага отиват в службата за военна регистрация и набор и подписват договор“.
"Повечето от чуждестранните доброволци в руската армия са от Сърбия", добави той.
Берич, кльощав мъж с дълга черна коса, преди това е давал интервюта за руски държавни медии, в които е описвал как от 2014 г. се е сражавал като част от проруската самопровъзгласила се Донецка народна република в Украйна.
Изглежда, че руските служители координират отблизо процеса на набиране на персонал.
Рускоезичната служба на Би Би Си, която миналата седмица първа съобщи за сръбската схема за набиране на военнослужещи, заяви, че е получила частен запис на среща между Савич и неназовани длъжностни лица в Москва, на която сърбинът казва, че планира да набере до 1000 сръбски граждани, които да сформират собствен батальон като част от 106-та въздушнодесантна дивизия.
Руското министерство на отбраната не беше открито веднага за коментар.
Точният брой на сърбите, които са подписали договор с руската армия, остава неясен.
Orden Respubliki, руска антивоенна група за разобличаване, сподели с „Гардиън“ списък, съдържащ 13 сърби, за които се съобщава, че са подписали договор с руската армия от септември насам. Двама от 13-те мъже, посочени в списъка, включително Бранко, отговориха на молбите за коментар от страна на „Гардиън“.
"Досега сме около 60-70 човека", казва един от сърбите в списъка, който също е пътувал от Сърбия до Москва през септември, като добавя, че е подписал със "106-та въздушнодесантна дивизия".
Мъжът заяви, че е решил да се присъедини към руската армия по "идеологически причини", а доходните военни възнаграждения са играли "второстепенна роля".
Кампанията за набиране на военнослужещи рискува да подсили напрежението между Москва и Белград. През януари миналата година президентът на Сърбия Александър Вучич реагира гневно по националната телевизия, след като руски новинарски видеоклип твърдеше, че показва сръбски доброволци, които се обучават да се бият заедно с войските на „Вагнер“ в Украйна.
"Защо вие, от Вагнер, викате някого от Сърбия, след като знаете, че това е против нашите правила?", каза президентът, визирайки закона, който забранява на сърбите да участват в конфликти в чужбина.
Сръбският министър на отбраната Милош Вучевич също предупреди сърбите да не се присъединяват към руските редици. Оттогава повече от две дузини сръбски националисти са подведени под отговорност.
Виктор Заплатин, руски ветеран от войната, който вербува сръбски доброволци за участие в сраженията на страната на проруските сили в Украйна през 2014 г., заяви, че сръбските власти са се разправили с бойците, които отиват в Русия.
"Рискът от наказателно преследване за тези, които са отишли в Русия и са се върнали в Сърбия, е много висок", каза Заплатин. "В Русия винаги е имало доброволци от Сърбия. Това означава, че и сега има доброволци там, но броят им и в какво качество участват и служат е организационна тайна".
"Всичко мина много бързо; за един ден станах войник на Русия ... Сега чакам да ме изпратят в Украйна", казва Бранко в размяна на текстове в Telegram, като иска анонимност, за да може да говори свободно.
Бранко, което не е истинското му име, е част от последния стремеж на Москва да набира сърби, които да се бият за руската армия в Украйна, тъй като Кремъл се опитва да попълни своите сили, изтощени от 18-месечните боеве.
Въз основа на разкази на двама сръбски бойци, пътували до Русия, както и на изтекъл списък с набрани сърби, "Гардиън" установи, че руските власти изглежда са планирали да наберат стотици сръбски граждани, за да подсилят армията.
От началото на войната в Украйна Москва въведе редица закони, за да привлече чужди граждани в редиците си. По време на среща по въпросите на сигурността малко след като войските му навлязоха в Украйна, Владимир Путин заяви, че Кремъл трябва да помага на хора от чужбина, които планират да се бият на страната на Русия.
Оттогава руският лидер подписа заповед, с която намали минималната продължителност на договорната военна служба за чужденци от пет на една година и предложи ускорено набиране на неруски бойци.
Сърбия, която е кандидат за членство в ЕС от 2012 г., се бори да балансира между исторически близките връзки с Русия и стремежа за интеграция в Европа, а напрежението се изостри от войната в Украйна, където много сърби симпатизират на Русия.
Проруските настроения са особено силни сред сръбските ултранационалистически групи, които организираха редица митинги в подкрепа на Москва след началото на войната в Украйна.
Въпреки че броят на вербуваните до момента сърби не изглежда достатъчно значителен, за да има осезаема промяна на бойното поле, действията на Москва рискуват да обтегнат отношенията ѝ със Сърбия, един от малкото ѝ съюзници на Запад.
Ръководител на схемата за набиране на сръбски военнослужещи - план, който изглежда е бил разработен през лятото - е Давор Савич, сърбин, който е прекарал години в сражения като част от първото нахлуване на Русия в Украйна през 2014 г.
Савич е свързван и с паравоенната група "Вагнер". Информационното издание "Фонтанка" съобщи, че преди това той се е сражавал в Сирия с "Вагнер". Два източника, близки до паравоенната групировка, потвърдиха пред „Гардиън“ предишното участие на Савич.
В интервю на 21 август с известния прокремълски телевизионен водещ Владимир Соловьов Савич говори открито за това как е бил поставен начело на подразделение от сръбски граждани в Украйна.
"В момента официално подписваме договор с руското министерство на отбраната. Войниците минават през службата за военна регистрация и набор в Красногорск", каза той, описвайки подробности, които съвпадат с разказа на Бранко за вербуването. След допълнително обучение момчетата се изпращат в Луганското направление", добави Савич, визирайки източния украински регион, който е една от ключовите цели на Путин.
По време на интервюто до Савич седеше друг сърбин, Деян Берич, който разказа на Соловьов, че сръбските бойци са се включили в състава на руската 106-та въздушнодесантна дивизия.
"Когато Владимир Владимирович Путин разреши на чужденците да дойдат, аз направих план как ще се случи всичко и се обърнах към моя генерал", каза Берич, посочвайки Савич. "Момчетата пристигат, ние ги посрещаме, след което те веднага отиват в службата за военна регистрация и набор и подписват договор“.
"Повечето от чуждестранните доброволци в руската армия са от Сърбия", добави той.
Берич, кльощав мъж с дълга черна коса, преди това е давал интервюта за руски държавни медии, в които е описвал как от 2014 г. се е сражавал като част от проруската самопровъзгласила се Донецка народна република в Украйна.
Изглежда, че руските служители координират отблизо процеса на набиране на персонал.
Рускоезичната служба на Би Би Си, която миналата седмица първа съобщи за сръбската схема за набиране на военнослужещи, заяви, че е получила частен запис на среща между Савич и неназовани длъжностни лица в Москва, на която сърбинът казва, че планира да набере до 1000 сръбски граждани, които да сформират собствен батальон като част от 106-та въздушнодесантна дивизия.
Руското министерство на отбраната не беше открито веднага за коментар.
Точният брой на сърбите, които са подписали договор с руската армия, остава неясен.
Orden Respubliki, руска антивоенна група за разобличаване, сподели с „Гардиън“ списък, съдържащ 13 сърби, за които се съобщава, че са подписали договор с руската армия от септември насам. Двама от 13-те мъже, посочени в списъка, включително Бранко, отговориха на молбите за коментар от страна на „Гардиън“.
"Досега сме около 60-70 човека", казва един от сърбите в списъка, който също е пътувал от Сърбия до Москва през септември, като добавя, че е подписал със "106-та въздушнодесантна дивизия".
Мъжът заяви, че е решил да се присъедини към руската армия по "идеологически причини", а доходните военни възнаграждения са играли "второстепенна роля".
Кампанията за набиране на военнослужещи рискува да подсили напрежението между Москва и Белград. През януари миналата година президентът на Сърбия Александър Вучич реагира гневно по националната телевизия, след като руски новинарски видеоклип твърдеше, че показва сръбски доброволци, които се обучават да се бият заедно с войските на „Вагнер“ в Украйна.
"Защо вие, от Вагнер, викате някого от Сърбия, след като знаете, че това е против нашите правила?", каза президентът, визирайки закона, който забранява на сърбите да участват в конфликти в чужбина.
Сръбският министър на отбраната Милош Вучевич също предупреди сърбите да не се присъединяват към руските редици. Оттогава повече от две дузини сръбски националисти са подведени под отговорност.
Виктор Заплатин, руски ветеран от войната, който вербува сръбски доброволци за участие в сраженията на страната на проруските сили в Украйна през 2014 г., заяви, че сръбските власти са се разправили с бойците, които отиват в Русия.
"Рискът от наказателно преследване за тези, които са отишли в Русия и са се върнали в Сърбия, е много висок", каза Заплатин. "В Русия винаги е имало доброволци от Сърбия. Това означава, че и сега има доброволци там, но броят им и в какво качество участват и служат е организационна тайна".
