Дъблин беше втората европейска столица, която веднага след Лондон обяви, че ще наложи ограничения за достъпа на българи и румънци до местния трудов пазар след разширяването на ЕС от 1 януари 2007 г.
Решението беше подготвено пет месеца преди да започне британската кампания, но се изчакваше Лондон първи да оповести ограничителни мерки спрямо двете нови членки на ЕС, заяви високопоставен ирландски политик при условие за анонимност.
Според него решението на Дъблин не е продиктувано от отрицателно отношение към България или от недоволство спрямо българите, живеещи и работещи в Ирландия. Мотивите са свързани преди всичко с наближаващите догодина избори.
Някои мултинационални компании затвориха предприятия в Ирландия и изнесоха производството си в чужбина, което предизвика загуба на работни места. Това не бе свързано с имиграцията, но доведе до рязко засилване на нагласата, че "чужденците отнемат работата на ирландците". Трябваше да се търси предизборно успокояване на духовете. Показателно е, че традиционно социалистическа партия като Лейбъристката, въпреки че е в опозиция, първа поздрави правителството за решението да ограничава българи и румънци, посочи политикът.
Другият мотив е количествен - Ирландия посрещна 400 хиляди имигранти, което прави 10 процента от населението. Ако правим сравнение с Великобритания, то тогава там би трябвало имигрантите да са 6 милиона, а те са 700 хиляди.
Още по-големият проблем са социалните осигуровки. Ирландското правителство можe веднага да съобщи в парламента точния брой на чужденците, регистрирани в системата за социално осигуряване, т.е. получаващи пари и други облаги като безработни, но не знае колко от тях междувременно са си намерили работа или дори са напуснали страната, но продължават да си прибират субсидиите.
Ирландските медии тиражираха версията, че правителството е било длъжно да се съобрази с волята на по-голямата от двете островни държави. В противен случай Обединеното кралство щяло да възстанови контрола по границата - особено в частта, която дели умиротворяващия се Север от проспериращия Юг.
Версията беше широко огласена не само на двата острова, но и на континента, включително в потърпевшите страни - България и Румъния. Оказва се, че тя се различава от истинските мотиви за налаганите от Дъблин ограничения.
В момента двете имигрантски общности, които се ползват с най-ниско реноме и най-висока криминална активност в Ирландия са нигерийската и ромската. Значителна част от ромите идват или се представят, че идват от Румъния, което рефлектира отрицателно върху цялата румънска общност. България и Румъния бяха поставени в една група за присъединяване към ЕС, което е и повод да бъдете еднакво третирани - и за добро, и за лошо, призна ирландският политик.
Накрая той призова да не се преувеличават реалните последици от ограничителните мерки. При сегашните темпове на развитие ирландската икономика създава 80 хиляди работни места годишно, докато образователната система произвежда за същия период едва 45 хиляди работоспособни ирландци. Останалите 35 хиляди трябва да бъдат внесени отвън, главно от ЕС. /БТА/
