Доверието към институциите в различните страни по света влияе върху успехите в борбата срещу новия коронавирус, установи мащабно изследване по поръчка на ООН.
Резултатите от него бяха обявени миналата седмица. Част от доклада е и индексът на щастието. През изминалата година пандемията от COVID-19 се отрази на всички хора по света и това личи и в усещането им за щастие.
Изследването е обхванало 149 страни по света, като са използвани основно данни от "Галъп уърлд пол". Световният доклад за щастието се публикува от 2012 година.
Проучването върху чувството на щастието, което е най-популярната класация в изследването, показва изненадваща устойчивост в оценката на хората на живота им. Промяната в данните за периода 2017-2019 г. и за 2020 г. варират значително сред страните, но не достатъчно, за да променят класирането сериозно, особено в челната десятка.
Емоциите са се променили повече, отколкото удовлетвореността от живота през първата година на пандемията, влошавали са се в периодите на локдаун и след това се възстановяват по-бързо. В глобален план близо 10 на сто от хората казват, че са се чувствали тревожни или тъжни предишния ден.
Изследването установява също, че доверието и възможността да разчиташ на другите са придобили по-особено значение през пандемичната година. Да знаеш, че ако си загубиш портфейла, той ще ти бъде върнат от полицай, от съсед или от непознат, е посочено като по-важно за щастието от доходите и трудовата заетост.
Сред факторите, установени като важни за успешните стратегии за справяне с пандемията, е доверието в обществените институции. Колкото повече доверие има в обществото към институциите, толкова по-често те избират верните стратегии и населението подкрепя предприетите мерки. В Бразилия например смъртността от вируса е 93-ма на 100 000 души, по-висока, отколкото в Сингапур и в немалка степен това се обяснява с разликата в общественото доверие към властта.
В отделна част от доклада се прави преглед и анализ на ситуацията в Източна Азия, Австралия и Нова Зеландия, където усилията за проследяване на разпространението на вируса, изолацията и забраните за пътувания доведоха до това вирусът да не излиза от контрол.
В страните от азиатско-тихоокеанския регион, където разпространението на вируса и съответно на смъртните случаи от него се контролира, това не става с цената на големи икономически загуби. Изследването установява, че страните с най-висока смъртност от Ковид-19 са и с регистрирани най-големи спадове в БВП на глава от населението.
По-ясно изразената индивидуалистична култура на страните от Северния атлантически район в сравнение с азиатско-тихоокеанския и относително разхлабените социални норми вероятно са допринесли за по-слабата обществена подкрепа за националните мерки срещу пандемията, се посочва още в доклада. Разбирането за личната свобода в страните от Европа, Канада и САЩ допринася за нежеланието на хората да се придържат стриктно към ограничителни мерки като проследяване на контактите например. Липсата на достатъчно научно познание също допринася за неуспеха на ефективния контрол заради недостатъчното разбиране за епидемиологията и заради податливостта на фалшиви новини.
Основните цели на доклада са две - да се изследва въздействието на COVID-19 върху структурата и качеството на живот на хората и да опише и оцени как правителствата по света се справят с пандемията.
Финландия за четвърти пореден път беше обявена за най-щастливата страна на света според класацията на Световния доклад за щастието през 2021 година, поръчан от ООН. България се класира на 88-о място след Непал и преди Малдивите. В първата петица на най-щастливите държави след Финландия, попаднаха Исландия, Дания, Швейцария и Нидерландия.
Авторите на проучването изтъкват, че най-тежкият резултат от пандемията е, че 2 милиона души по света загубиха живота си от COVID-19 през 2020 г. Ръстът от близо 4 на сто на общия брой смъртни случаи за година по света е сериозна загуба. Повечето хора изпитват по-голяма икономическа несигурност, тревожност, стрес и предизвикателства пред физическото и психическото здраве.
Докладът отчита, че психичното здраве е сред най-засегнатите от пандемията и от локдауните. Първоначалното се забелязва сред хора със съществуващи психични проблеми, при жени, млади хора и бедни хора. След първия спад се отчита стабилизиране, но проблемите засягат големи групи. Във Великобритания например при 22 на сто от населението се констатира постоянно и значително влошено психично здраве в сравнение с периода преди COVID-19.
Заради пандемията хората, свикнали да живеят свързани с другите, съобщават за спад в щастието, увеличава се усещането за самота, както и за недостиг на социална подкрепа.
Резултатите от него бяха обявени миналата седмица. Част от доклада е и индексът на щастието. През изминалата година пандемията от COVID-19 се отрази на всички хора по света и това личи и в усещането им за щастие.
Изследването е обхванало 149 страни по света, като са използвани основно данни от "Галъп уърлд пол". Световният доклад за щастието се публикува от 2012 година.
Проучването върху чувството на щастието, което е най-популярната класация в изследването, показва изненадваща устойчивост в оценката на хората на живота им. Промяната в данните за периода 2017-2019 г. и за 2020 г. варират значително сред страните, но не достатъчно, за да променят класирането сериозно, особено в челната десятка.
Емоциите са се променили повече, отколкото удовлетвореността от живота през първата година на пандемията, влошавали са се в периодите на локдаун и след това се възстановяват по-бързо. В глобален план близо 10 на сто от хората казват, че са се чувствали тревожни или тъжни предишния ден.
Изследването установява също, че доверието и възможността да разчиташ на другите са придобили по-особено значение през пандемичната година. Да знаеш, че ако си загубиш портфейла, той ще ти бъде върнат от полицай, от съсед или от непознат, е посочено като по-важно за щастието от доходите и трудовата заетост.
Сред факторите, установени като важни за успешните стратегии за справяне с пандемията, е доверието в обществените институции. Колкото повече доверие има в обществото към институциите, толкова по-често те избират верните стратегии и населението подкрепя предприетите мерки. В Бразилия например смъртността от вируса е 93-ма на 100 000 души, по-висока, отколкото в Сингапур и в немалка степен това се обяснява с разликата в общественото доверие към властта.
В отделна част от доклада се прави преглед и анализ на ситуацията в Източна Азия, Австралия и Нова Зеландия, където усилията за проследяване на разпространението на вируса, изолацията и забраните за пътувания доведоха до това вирусът да не излиза от контрол.
В страните от азиатско-тихоокеанския регион, където разпространението на вируса и съответно на смъртните случаи от него се контролира, това не става с цената на големи икономически загуби. Изследването установява, че страните с най-висока смъртност от Ковид-19 са и с регистрирани най-големи спадове в БВП на глава от населението.
По-ясно изразената индивидуалистична култура на страните от Северния атлантически район в сравнение с азиатско-тихоокеанския и относително разхлабените социални норми вероятно са допринесли за по-слабата обществена подкрепа за националните мерки срещу пандемията, се посочва още в доклада. Разбирането за личната свобода в страните от Европа, Канада и САЩ допринася за нежеланието на хората да се придържат стриктно към ограничителни мерки като проследяване на контактите например. Липсата на достатъчно научно познание също допринася за неуспеха на ефективния контрол заради недостатъчното разбиране за епидемиологията и заради податливостта на фалшиви новини.
Основните цели на доклада са две - да се изследва въздействието на COVID-19 върху структурата и качеството на живот на хората и да опише и оцени как правителствата по света се справят с пандемията.
Финландия за четвърти пореден път беше обявена за най-щастливата страна на света според класацията на Световния доклад за щастието през 2021 година, поръчан от ООН. България се класира на 88-о място след Непал и преди Малдивите. В първата петица на най-щастливите държави след Финландия, попаднаха Исландия, Дания, Швейцария и Нидерландия.
Авторите на проучването изтъкват, че най-тежкият резултат от пандемията е, че 2 милиона души по света загубиха живота си от COVID-19 през 2020 г. Ръстът от близо 4 на сто на общия брой смъртни случаи за година по света е сериозна загуба. Повечето хора изпитват по-голяма икономическа несигурност, тревожност, стрес и предизвикателства пред физическото и психическото здраве.
Докладът отчита, че психичното здраве е сред най-засегнатите от пандемията и от локдауните. Първоначалното се забелязва сред хора със съществуващи психични проблеми, при жени, млади хора и бедни хора. След първия спад се отчита стабилизиране, но проблемите засягат големи групи. Във Великобритания например при 22 на сто от населението се констатира постоянно и значително влошено психично здраве в сравнение с периода преди COVID-19.
Заради пандемията хората, свикнали да живеят свързани с другите, съобщават за спад в щастието, увеличава се усещането за самота, както и за недостиг на социална подкрепа.
