Да се гарантира финансирането на българските училища в чужбина в проектозакона за образованието, като се проучи възможността и за използването на средства по европейски програми в подкрепа на изучаването на майчин език. Тези искания бяха записани в заключителния документ на конференцията в Брюксел, в която наши сънародници от 23 държави обсъждаха политиките за българите зад граница.
В сферата на образованието се предлага още българският език да бъде сертифициран като чужд език - проблем, посочен от много училищни настоятелства зад граница. Емигрантите ни поискаха от българските евродепутати да работят за приемането на законодателство на европейско ниво свързано с изучаването на майчини езици. Настоява се още за създаването на български културни центрове извън страната за запазване и разпространение на българската култура.
Вицепрезидентът Маргарита Попова, под чийто патронаж се проведе срещата, се ангажира да работи за проблемите в областта на образованието и изучаването на български език зад граница.
"Аз изпитвам задоволство от това, че 23 държави се разбраха помежду си и тези 23 държави се разбраха с българските национални власти под патронажа на президентската институция. Това наистина е един положен изпит по демокрация, който в човешки план е едно много хубаво начало. Вие видяхте и чухте хората, които имаха възможност да кажат всичко, да говорят за проблемите, да говорят за нещото, които ги удовлетворява, за своите надежди и затова, че те могат, желаят и са мотивирани да работят с българските правителства и с президентската институция, за да имаме добър диалог и да работим заедно за нас, за децата и за тези, които идват след нас", каза Маргарита Попова.
Участниците в срещата обсъдиха тази сутрин социалните проблеми на българите зад граница. Те поискаха увеличаване на електронните услуги за живеещите в чужбина, редовни посещения на трудови аташета и организирането на изнесени офиси, както и създаването на общо звено в България, което да отговаря на трудови и социални въпроси.
