Девет европейски държави провеждат днес среща на високо равнище, чиято цел е да се увеличи производството на вятърна енергия в Северно море, подтикната от последиците от войната в Украйна и стремежа към използване на възобновяеми енергийни източници.
Срещата, чийто домакин е Белгия в крайбрежния град Остенде, ще събере лидерите на страните от ЕС - Франция, Германия, Ирландия, Дания, Нидерландия и Люксембург, като в нея ще участва и ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Норвегия и Великобритания също ще участват, въпреки че френски представители заявиха, че министърът на енергетиката на Обединеното кралство ще води делегацията, а не министър-председателят Риши Сунак, който не може да пристигне, съобщава АФП.
Белгийският министър-председател Александър Де Кроо заяви преди срещата на върха, че целта е до края на това десетилетие да бъдат изградени достатъчно вятърни паркове в Северно море, за да се произвеждат 130 гигавата (GW) електроенергия. По думите му до 2050 г. този капацитет трябва да се увеличи повече от два пъти до близо 300 GW.
Срещата на върха по Северно море е втората, която се провежда, след като четирите държави, участвали в първата среща миналата година - Белгия, Дания, Германия и Нидерландия решиха, че е необходимо да разширят сътрудничеството.
Де Кроо заяви, че поради събитията през последната година, при които цените на енергията в Европа се повишиха на фона на отказа на континента от руския газ, енергията сега е "повече от всякога геополитическа тема".
Срещата на високо равнище е съсредоточена върху "бързината на изпълнение", по-специално чрез стандартизиране на необходимата инфраструктура, така че вятърните паркове в Северно море да могат да се изграждат по-бързо и по-евтино, каза той.
В срещата на върха участват и десетки шефове на енергийни компании и компании за вятърни турбини, за да предложат начини, по които правителствата могат да увеличат производството на енергия в Северно море в своите страни.
Великобритания разполага с най-големия парк от морски вятърни паркове - 45 от тях произвеждат 14 GW, като планира да увеличи капацитета си до 50 GW до 2030 г. След нея се нарежда Германия с 30 вятърни парка, произвеждащи 8 GW, следвана от Нидерландия с 2,8 GW и Дания и Белгия с по 2,3 GW. Останалите участващи държави произвеждат по-малко от един гигават от съществуващите си морски вятърни паркове, но споделят амбициите си за значително увеличаване на енергията от този източник.
"За нас, както и за нашите съседи, морската вятърна енергия вероятно ще бъде основният източник за производство на енергия от възобновяеми източници между 2030 и 2050 г., далеч преди слънчевата енергия и наземните вятърни паркове", заяви служител на френското председателство.
Тъй като Северно море е сравнително плитко, турбините могат да се инсталират сравнително лесно и в голям брой, отбеляза служителят и добави, че Франция има за цел да разполага с 40 GW морска мощност до 2050 г.
Необходимо финансиране
Наскоро Европейският съюз си постави за цел да удвои дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния си микс до 42,5%, по-специално чрез улесняване на получаването на разрешителни за инсталиране на инфраструктурата.
WindEurope, федерацията, представляваща европейската индустрия за вятърна енергия, смята, че амбициите на срещата на върха в Остенде са осъществими, като се имат предвид технологичните познания и опитът на компаниите в сектора.
Но "липсва мобилизиране на финансиране" за разширяване на веригите за доставки, каза Пиер Тардьо, главен директор по политиките на WindEurope. Организацията твърди, че Европа трябва да изгради морска инфраструктура, за да добави 20 GW мощност годишно, но в момента секторът разполага с капацитет за едва 7 GW годишно, като веригата за доставки на кабели, корпуси на вятърни турбини и други части е затруднена.
"Днес не произвеждаме достатъчно от някои важни елементи", казва Тардьо пред АФП.
Той заяви, че производителите на турбини работят "на загуба" поради логистичните търкания, възникнали в резултат на повишеното търсене след тежката пандемия от Ковид. Според него набирането на персонал в сектора също е доста под необходимото ниво.
Инвестициите, за да достигне Европа желаното ниво, са огромни: ЕС е изчислил, че разходите за достигане на 300 GW в производството на морска енергия до 2050 г. възлизат на 800 милиона евро.
Срещата, чийто домакин е Белгия в крайбрежния град Остенде, ще събере лидерите на страните от ЕС - Франция, Германия, Ирландия, Дания, Нидерландия и Люксембург, като в нея ще участва и ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Норвегия и Великобритания също ще участват, въпреки че френски представители заявиха, че министърът на енергетиката на Обединеното кралство ще води делегацията, а не министър-председателят Риши Сунак, който не може да пристигне, съобщава АФП.
Белгийският министър-председател Александър Де Кроо заяви преди срещата на върха, че целта е до края на това десетилетие да бъдат изградени достатъчно вятърни паркове в Северно море, за да се произвеждат 130 гигавата (GW) електроенергия. По думите му до 2050 г. този капацитет трябва да се увеличи повече от два пъти до близо 300 GW.
Срещата на върха по Северно море е втората, която се провежда, след като четирите държави, участвали в първата среща миналата година - Белгия, Дания, Германия и Нидерландия решиха, че е необходимо да разширят сътрудничеството.
Де Кроо заяви, че поради събитията през последната година, при които цените на енергията в Европа се повишиха на фона на отказа на континента от руския газ, енергията сега е "повече от всякога геополитическа тема".
Срещата на високо равнище е съсредоточена върху "бързината на изпълнение", по-специално чрез стандартизиране на необходимата инфраструктура, така че вятърните паркове в Северно море да могат да се изграждат по-бързо и по-евтино, каза той.
В срещата на върха участват и десетки шефове на енергийни компании и компании за вятърни турбини, за да предложат начини, по които правителствата могат да увеличат производството на енергия в Северно море в своите страни.
Великобритания разполага с най-големия парк от морски вятърни паркове - 45 от тях произвеждат 14 GW, като планира да увеличи капацитета си до 50 GW до 2030 г. След нея се нарежда Германия с 30 вятърни парка, произвеждащи 8 GW, следвана от Нидерландия с 2,8 GW и Дания и Белгия с по 2,3 GW. Останалите участващи държави произвеждат по-малко от един гигават от съществуващите си морски вятърни паркове, но споделят амбициите си за значително увеличаване на енергията от този източник.
"За нас, както и за нашите съседи, морската вятърна енергия вероятно ще бъде основният източник за производство на енергия от възобновяеми източници между 2030 и 2050 г., далеч преди слънчевата енергия и наземните вятърни паркове", заяви служител на френското председателство.
Тъй като Северно море е сравнително плитко, турбините могат да се инсталират сравнително лесно и в голям брой, отбеляза служителят и добави, че Франция има за цел да разполага с 40 GW морска мощност до 2050 г.
Необходимо финансиране
Наскоро Европейският съюз си постави за цел да удвои дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния си микс до 42,5%, по-специално чрез улесняване на получаването на разрешителни за инсталиране на инфраструктурата.
WindEurope, федерацията, представляваща европейската индустрия за вятърна енергия, смята, че амбициите на срещата на върха в Остенде са осъществими, като се имат предвид технологичните познания и опитът на компаниите в сектора.
Но "липсва мобилизиране на финансиране" за разширяване на веригите за доставки, каза Пиер Тардьо, главен директор по политиките на WindEurope. Организацията твърди, че Европа трябва да изгради морска инфраструктура, за да добави 20 GW мощност годишно, но в момента секторът разполага с капацитет за едва 7 GW годишно, като веригата за доставки на кабели, корпуси на вятърни турбини и други части е затруднена.
"Днес не произвеждаме достатъчно от някои важни елементи", казва Тардьо пред АФП.
Той заяви, че производителите на турбини работят "на загуба" поради логистичните търкания, възникнали в резултат на повишеното търсене след тежката пандемия от Ковид. Според него набирането на персонал в сектора също е доста под необходимото ниво.
Инвестициите, за да достигне Европа желаното ниво, са огромни: ЕС е изчислил, че разходите за достигане на 300 GW в производството на морска енергия до 2050 г. възлизат на 800 милиона евро.