Най-силно представилата се българка на Олимпийските игри Мирела Демирева сподели интересни факти около себе си в предаването "Ники Кънчев шоу" по Дарик. В интервюто с Ники Кънчев тя разкри подробности за кариерата си, както и за помощта, която получава от председателя на БОК и легенда във високия скок Стефка Костадинова.
Мирела Демирева спечели сребърен медал на Олимпиадата в Рио
"България има страхотна история откъм леката атлетика. Майка ми е спринтьорка, баща ми е на 400 метра с препятствия. Събрала съм най-доброто от двамата и това се възпроизведе във високия скок", сподели Мирела.
"Познавам Стефка Костадинова, чуваме се от време на време, мога да я питам за съвет винаги. Винаги ме е подкрепяла, винаги ми е давала съвети, видяхме се и в олимпийското село. Мотивира ме, даде ми ценни съвети, тя е много щастлива за мен", сподели Демирева за помощта на Костадинова и коментира рекорда ѝ.
"Свръхчовешки е рекордът на Стефка, но всички сме хора и някога ще падне. Но в близките години не виждам как ще се случи. Бланка Влашич беше близо, но не успя да се опази здрава за дълъг период. Това се постига изключително трудно", заяви още Демирева.
Мирела Демирева спечели сребърен медал на Олимпиадата в Рио
Тя описа и собствения си стил на скачане, както и каква е ролята на треньора ѝ за успехите:
"Като цяло аз не съм от най-стабилните скачачи, почти винаги имам грешки в скоковете си. Но аз съм от спортистите, от които могат да се очакват изненади. Фаулът не ме притесни, но на Игрите го направих, защото се бях уплашила. Но в един момент разбрах от какво ме е страх. Когато това се случи, се ядосах на себе си и се мотивирах да се представя по-добре."
"Най-високо съм скачала 197, разликата до 209 е много голяма. Трябва ми време, опит, вярвам, че мога, вярвам в потенциала си. На тренировка не скачам много високо, това е индивидуалната ми методика. Работя основно върху разбега си", сподели още сребърната ни медалистка и говори за ролята на треньора си, както и за раздялата си с предишната си наставничка Лили Видева.
"Много е важно треньорът до теб да те спира, да ти позволява да си правиш реална преценка. Основната ми работа с него е по време на тренировки, а не на състезание, защото там преследваме височини", сподели още тя.
Сребърната ни медалистка от Рио у дома: За първи път изпитвам емоцията от медала
"Спортистът винаги работи в отбор, има треньор, масажисти, клуб, държава, приятели. Изключително много са съставките, които печелят един медал. В действителност треньорът до голяма степен е този, който постигна този медал за мен. Ако го нямаше него, съмнявам се, че щях да стигна дотук."
"Работех 10 години с Лили Видева, но сякаш чисто професионално се изчерпаха отношенията ни. Аз взех да се съмнявам в нея, в нас, което не беше честно спрямо нея. Затова реших, че е честно спрямо двете ни да се стигне до тази промяна. С новия си треньор видях неща, които никога не бях виждала - специфични неща за скачане, за подготовка."
"Това, което ми направи впечатление, че всичко се върти само около високия скок, без нищо странично. В момента, в който реших, че ще правя промяна, говорих с треньорката ми. Тогава бях обезверена", сподели още Демирева.
В момента Демирева си почива, след като изкара много натоварен сезон.
"Почивам си, не спазвам режими. Сега ще се отдам на почивка, най-вероятно в Гърция, защото в България стана хладно за море", сподели медалистката ни за лятната си почивка, след което сподели и дали би насочила собствените си деца към спорта.
"Бих насочила децата си към спорта, защото това е нещо красиво. Професионалният спорт е нещо различно, но по всяко време изборът е твой дали да продължиш, или да спреш, всичко зависи от теб", сподели Демирева в "Ники Кънчев шоу".
Тя се върна и знаменитото състезание в Рио, след което се окичи със сребърния медал и разкри какво ѝ е минавало през главата в подготовката за скока и за постижението.
"Много си вярвах, дори когато не можах да скоча 185 си казах, че ще скоча 200 см. Мечтата ми от дете е да спечеля медал от Олимпийски игри. Когато не успявах си казвах, че ще го сторя на следващите Игри. Имах страхове, но се убеждавах, че го заслужавах, имах много работа с мен самата."
"Цяла година живеех за този ден, може би от там идваше притеснението. В един момент се ядосах на себе си, казах си, че нямам оправдание да не се боря за медалите. Казах си: "Защо седиш цяла година в Холандия и тренираш, а сега се страхуваш."
"Не следя конкурентките си, защото на състезание всичко се случва. Всичко е въпрос на психика. Във високия скок не е въпрос на конкуренция, защото сте само ти и летвата. Аз не съм кой знае колко социална и ако някой не ми харесва, не го прегръщам", сподели още родната сребърна медалистка от Олимпийските игри.
