„Майка ми ми каза, че от сега нататък животът ми е в моите ръце и вече сам трябва да взимам решения и да се справям.” Думите са на един 17-годишен български баскетболист. Юношата на Черно море Божидар Аврамов вече повече от месец носи екипа на испанския Памеса Валенсия.
За Божидар трансферът в Испания наистина е сбъдната мечта. Това лято по време на първия ден от престоя на националния ни юношески тим в тази държава за участие в Европейското първенство младокът се обажда на баща си с думите: „Искам един ден да игра и да живея тук”…
„Мислех, че ще е по-трудно, но свикнах и не се притеснявам за нищо. Чувствам се добре, ходя на уроци по испански, но може би ще ми трябват още 2-3 месеца, за ди свикна с езика”, разказва днес 197-сантиметровият гард Аврамов.
„Много съм доволен от отношението. Всичко ми е осигурено. Тренирам супер здраво, а отборът е много добър. Това е вторият тим на Памеса Валенсия и играем в четвърта дивизия. Движим се добре и всички мачове са завързани”, продължава Божидар да споделя с ентусиазъм и разкрива, че тренира понякога и с мъжкия тим на клуба: „Чисто и просто такова нещо не бях виждал. Нещо невероятно. Може да сгреша, ама ми казват продължавай, няма проблем и ме насърчават.”
Родителите на Божидар определено се гордеят с него. Майка му е била с него в първите три седмици, но вече е в България, а баща му с удоволствие споделя: „Веднага след посрещането са го настанили с две момчета от Португалия. Тренирал е по един път, но той се е оплакал и тренира по три пъти - занимават се седем треньори. Тук така е свикнал - да тренира поне два пъти. Взели са го да тренира и с мъжете. Всичко е по съвсем различен начин. Първо самото отношение - няма я тази злоба, която я има в България. И съпругата ми така ми каза - били са впечатлени от него. Имало е шанс да играе и за мъжете, но някакъв документ се забавил.
Тренират здраво”, казва г-н Аврамов и предава думите на сина си: „На игрището е война. Играе се много здраво.”
Божидар Аврамов вече е играл два мача за новия си испански тим и има победа и загуби. В единия мач за 10 минути вкарва 6 точки, а във втория за 20 минути завършва със 7 точки и 5 асистенции. Казва още, че денят му в Испания е зает единствено от тренировки и уроци по испански, а със съотборниците си засега се разбира на английски.
„Един от шефовете на клуба е сърбин (Мики Вукович), а и има трима сърби в мъжкия тим и с тях си говорим често. Най-много ми липсват родителите и приятелите, но това е нормално. Хората тук си обичат спорта и влагат максимално усилия да се развива. Личи си различното отношение. Ако не тренираш здраво, няма как да просперираш. Трябват много усилия. Просто не се бях сблъсквал с такова нещо, а това най-много ми харесва”, казва още талантът и накрая разкрива, че приятелката му - баскетболистката Мария Цанкова играе заедно с Тина Димитрова в тима на Винарос също в испанското първенство.
„Това е на 150 км от Валенсия. Тя като разбра и искаше да дойде в Испания, за да не сме разделени. Ще намерим време да се видим”, завършва Божидар.
За Божидар трансферът в Испания наистина е сбъдната мечта. Това лято по време на първия ден от престоя на националния ни юношески тим в тази държава за участие в Европейското първенство младокът се обажда на баща си с думите: „Искам един ден да игра и да живея тук”…
„Мислех, че ще е по-трудно, но свикнах и не се притеснявам за нищо. Чувствам се добре, ходя на уроци по испански, но може би ще ми трябват още 2-3 месеца, за ди свикна с езика”, разказва днес 197-сантиметровият гард Аврамов.
„Много съм доволен от отношението. Всичко ми е осигурено. Тренирам супер здраво, а отборът е много добър. Това е вторият тим на Памеса Валенсия и играем в четвърта дивизия. Движим се добре и всички мачове са завързани”, продължава Божидар да споделя с ентусиазъм и разкрива, че тренира понякога и с мъжкия тим на клуба: „Чисто и просто такова нещо не бях виждал. Нещо невероятно. Може да сгреша, ама ми казват продължавай, няма проблем и ме насърчават.”
Родителите на Божидар определено се гордеят с него. Майка му е била с него в първите три седмици, но вече е в България, а баща му с удоволствие споделя: „Веднага след посрещането са го настанили с две момчета от Португалия. Тренирал е по един път, но той се е оплакал и тренира по три пъти - занимават се седем треньори. Тук така е свикнал - да тренира поне два пъти. Взели са го да тренира и с мъжете. Всичко е по съвсем различен начин. Първо самото отношение - няма я тази злоба, която я има в България. И съпругата ми така ми каза - били са впечатлени от него. Имало е шанс да играе и за мъжете, но някакъв документ се забавил.
Тренират здраво”, казва г-н Аврамов и предава думите на сина си: „На игрището е война. Играе се много здраво.”
Божидар Аврамов вече е играл два мача за новия си испански тим и има победа и загуби. В единия мач за 10 минути вкарва 6 точки, а във втория за 20 минути завършва със 7 точки и 5 асистенции. Казва още, че денят му в Испания е зает единствено от тренировки и уроци по испански, а със съотборниците си засега се разбира на английски.
„Един от шефовете на клуба е сърбин (Мики Вукович), а и има трима сърби в мъжкия тим и с тях си говорим често. Най-много ми липсват родителите и приятелите, но това е нормално. Хората тук си обичат спорта и влагат максимално усилия да се развива. Личи си различното отношение. Ако не тренираш здраво, няма как да просперираш. Трябват много усилия. Просто не се бях сблъсквал с такова нещо, а това най-много ми харесва”, казва още талантът и накрая разкрива, че приятелката му - баскетболистката Мария Цанкова играе заедно с Тина Димитрова в тима на Винарос също в испанското първенство.
„Това е на 150 км от Валенсия. Тя като разбра и искаше да дойде в Испания, за да не сме разделени. Ще намерим време да се видим”, завършва Божидар.
