Всички сме чували израза „Този човек е много цветен“. Такъв е Алекс, чиято история на пръв поглед изглежда като интересна плетеница от различни нюанси, съчетана с приятна доза „шашавост“, щипка странност и големи шепи обич и отдаденост към това, което прави.
Пеперуди, бойни спортове, писане и книги са само част от многобройните му интереси, които е съумял да превърне в професия.
Пеперуден свят
Александър Петров е роден в монтанското село Златия, а в момента живее в Пловдив, където работи като уредник в Регионалния природонаучен музей.
Грижи се за различни видове тропически пеперуди. „Те са доста по-големи от тези, които имаме в България. Обичайните размери са около 12-14 сантиметра, а най-големият екземпляр, който сме имали в залата, беше нощната пеперуда Атакус лорквини с 23 сантиметра“, разказва Алекс.
личен архив
„Да се грижа за тропическата растителност в залата, да осигурявам храна на пеперудите и да поставям какавидите на определените за това места – това са дейностите за подготовка на истинската ми задача. Тя се състои в показване залата на посетителите, докато изнасям лекция, която им пояснява какво виждат. Работата не е малко, но пък е много приятна“, допълва той.
личен архив
Сред видовете, които могат да бъдат видени в музея, са совите (Caligo memnon, Caligo atreus, Caligo eurilochus), синьото морфо (Morpho peleides), бялото морфо (Morpho polyphemus), сухото листо (Kallima inachus) и азиатските лястовичи опашки (Papilio lowi).
личен архив
„Всяка си има различна впечатляваща визия и уникален характер. Храним ги със смес от вода и мед (медът е преработен нектар от цъфтящи растения и е предпочитаната им храна) и с портокалов сок, който те пият директно от парчета портокал. Портокалите са редовната храна на някои видове по родните им места, намиращи се в тропичния и субтропичния пояс. Хранят се чрез тънки, симпатични хоботчета“, открехва вратата към „пеперудения свят“ Алекс.
личен архив
„За залата се грижим аз, моята колежка Цветелина Петрова, която е феерична и нежна като пеперуда, и специалистът по ботаника Юлиан Маринов – един от най-добрите учени в своята сфера днес“, добавя Алекс и не крие задоволството си от прекрасния екип, начело с директора д-р Огнян Тодоров, с който работи.
Да Дао
И както стана ясно съвсем в началото, Александър е увлечен към бойните спортове. В момента е младши инструктор (кансей) в Да Дао – Клуб „Север”.
Става дума за бойно изкуство от най-нов вид, синтезиращ постиженията на ударните стилове и хватовите практики. В него са съчетани опитът на традиционните системи и достиженията на съвременната спортна наука и биомеханика.
личен архив
„Да Дао е стил, изчистен от излишни условности и мистика, който учи, че истинският прогрес винаги се основава върху упорит труд, постоянство и стремеж към усъвършенстване. Освен боен стил Да Дао е и мощна система за самоусъвършенстване. Успоредно с физическите качества при неговото практикуване се изграждат всички духовни“, обяснява Алекс.
личен архив
„Да Дао за мен е като крепост, която ме брани от всичко, станало през деня. Какво всъщност е станало през деня? В залата то няма значение, защото знаете, че предстои нещо велико - да станете по-добри“, допълва той.
личен архив
А самите занимания съдържат специална церемония, включваща поздрав, медитация, тежка и потна тренировка. „А това е добре. Потта е като отровата, която цял ден ви мъчи, а тренировката е здравата, опитна ръка, която я изстисква от тялото ви. След половин час фокусът ви се връща и разбирате, че един несполучлив ден не значи нищо. Защото, докато имате две здрави ръце, два здрави крака и една непоклатима воля, битката продължава, целта е пред вас и фактът, че вървите по Пътя, който сте избрали, е достатъчен да бъдете щастливи“, мотивира Александър.
личен архив
Всички от клуба, заедно със старши инструктора сохай Стойчо Яковски, се включват в различни инициативи, сред които тренировка за деца със синдром на Даун, кампания за борба с агресията, против стреса.
Вдъхновения
За Александър Петров писането е най-важната от всичките му дейности. Трудно му е да говори за него, защото предпочита думите, излизащи на белия лист да го правят сами.
„Винаги съм искал да пиша. Преди си мислех, че искам да съм известен писател, защото това ще ме направи щастлив, но не е така. Искам да пиша и да намеря хора, с които да споделям написаното. В това е магията. Разбира се, тези хора са ми истински полезни с градивна критика и посочващи грешки, които не съм забелязал. Както повечето писатели, не мога да просто да чета текстовете си. Аз ги преживявам. Затова ми е трудно да обръщам внимание на всякакви видове грешки и пропуски“, споделя той.
Пише предимно поезия за силата на духа, достойния живот, достойната смърт, за всичко, което го дразни, вдъхновява или прави щастлив. Пише и проза: разкази за животни и хумористични истории на северозападен диалект, есета, фейлетони.
Всичко тези творби подписва с псевдонима Александър Скалд.
„Скалд е поет от Севера (Скандинавия и Исландия), който възхвалява смелостта, героизма, достойния живот, славната смърт; възпява богове и крале, митични герои и героини. Понеже моята поезия е много подобна, реших да се нарека Скалд. А и ми харесва как звучи до първото ми име“, каза Алекс.
В момента подготвя поетичен сборник, вдъхновен от скандинавската митология. Заглавието му е „...И вечна слава във Валхала”. Идеята му е да представи един приказен свят, пълен с геройства и смелост, приключения и предизвикателства, триумф и печал. В момента се изготвят илюстрациите, поверени на талантливата Антоанета Николова.
личен архив
Друго, което Александър планира, е сборник с разкази на северозападен диалект. В него ще събера истории от времето, прекарано в балканския град Берковица. „В тях има много дивотии, много трогателни моменти, много носталгия. Северозападните разкази в блога ми alskald.wordpress.com са четени по няколко хиляди пъти. За мен е невероятно, че младежките години на Дебелио, Цурата, Суека, Тихо, Ичо Пичо и останалите шемети са толкова интересни за хората“, посочи младият автор.
А идеята да пише на този диалект дошла от страницата „Да живеаш у Северозапада“. „Искам да благодаря на създателя на страницата баце Гоши от с. Якимово, който до голяма степен е отговорен за появата на северозападните ми разкази“, добави в заключение Александър Петров.
За финал, той предоставя едно от любимите си стихотворения:
Молитва на боеца
Аз към Один Всеотеца
се обръщам в този ден.
Чуй молбата на боеца
в кръв и огън закален.
Боят идва подир миг.
Нека здрави са нозете,
нека моят боен вик
да смразява враговете.
В мене, знай, ще видиш
смелостта на Тор и Тир,
ако моя страх убиеш
с могъщия Гунгнир.
Не съм уплашен от смъртта.
Страх ме е от грешен път,
плаши ме и слабостта,
която е в човешка плът.
Най се плаша от немъдрост
и безумните дела
и на тебе казвам твърдо:
аз се смея на смъртта.
Дори да падна в тази битка,
аз ще падна като мъж.
Мойта кръв на локва плитка
става подир първи дъжд,
но всеки брат ще ме запомни
като воина, който се добра
до тези подвизи безбройни,
които носи смелостта.
Не искам ничий поклон,
не искам ничия похвала.
Искам да заслужа трон
и вечна слава във Валхала!
