Стояна-Мария Константинова Мутафова е една от най-обичаните и талантливи български актриси, по-известна като Стоянка Мутафова. Истинското име на актрисата е объркано в един театрален афиш и оттогава е позната като Стоянка.
Стояна-Мария Константинова Мутафова е родена на 2 февруари 1922 г. в София в семейството на писателя Константин Мутафов и учителката Екатерина Мутафова. През 1941 г. Стоянка завършва Първа софийска девическа гимназия. След това отива в Софийския университет, където завършва класическа филология. Точно при завършването си се ориентира към актьорското майсторство. Кандидатства в Държавната театрална школа при Народния театър.
В крайна сметка Стоянка завършва Държавната театрална школа, а след това учи актьорско майсторство при проф. Залцер в Прага и 3 години работи там като актриса. Точно тогава сключва и първия си брак. Едва на 23 годишна възраст, през 1946-та година се жени за един от преподавателите си - чешкият режисьор Роберт Роснер. С него отиват да живеят във Виена за кратко, а после заради работата на Роснер се преселват в Прага. Там Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория.
Докато е в Прага се запознава и с втория си съпруг - Леонид Грубешлиев, от когото е и единственото дете на актрисата, дъщеря ѝ Мария Грубешлиева - Муки. След това се връща в България, като от 1949-та до 1956-та година радва публиката с таланта си в Народния театър "Иван Вазов". Точно през този период се среща с любовта на живота си - актьора Нейчо Попов.
Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър "Ал. Константинов", заедно с легендите Калоянчев, Татяна Лолова и Парцалев. Там тя работи от 1956-та чак до 1991 година. През 2001 г. получава наградата "Паисий Хилендарски", година по-късно, през 2002 г. орден "Стара планина" I степен за приноса ѝ към българското театрално изкуство.
Сред най-емблематичните ѝ превъплащения в театъра са на Зоя ("В навечерието"), Мария ("Дванайста нощ"), незабравимата Баба Гицка ("Големанов"), Крокодил ("Суматоха"), Дорина ("Тартюф") и още много. От големия екран я помним от филмите: „Специалист по всичко", „Бялата стая", „Кит", „Езоп" и „Топло".
Тя признава, че винаги е ненавиждала лицемерните, провеждани по регламент гостувания у роднини. Мразела също така послушните момиченца, а себе си определя като гаменче и прочуто махленско страшилище. Отвращава се от напудрената доброта. Страни от "вкаменелостите" - в личния живот и в професията и от всичко с етикет "обикновено": "Голямото ми притеснение беше да не би да остана незабелязана. Трескаво измислях щуротии само и само да привлека вниманието върху себе си" - казва тя. Винаги е желала да играе по-възрастни жени, за да „човърка" въображението и. По-интересни са ѝ ролите, които се намират на границата между трагичното и комедийното.
Някои я наричат „стихийното бедствие", други „лудетината", а за трети е просто „диагнозата Мутафова". Всички обаче са единодушни, че актрисата винаги е била свободна и е внушавала същото състояние на духа и на околните. Нейното обаяние и силно присъствие на сцената я превръщат в една от най-успешните, а може би даже най-успешната комедийна актриса у нас. А животът ѝ е изпълнен с история, предизвикателства и успехи, каквито могат да съпътстват само една голяма звезда.
Ще завършим с един прекрасен неин цитат. Тя казва: "Мечтите човек трябва да си пази. Всеки има мечти, но не трябва да ги разнасяш насам-натам ".
Още портрети на значими личности може да видите в канала "Портретъ" във Vbox7.com
